Ото I (Саксония)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото I.
| Ото I | |
| херцог на Саксония | |
 | |
| Роден |
около 835 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 ноември 912 г.
|
| Погребан | Бад Гандерсхайм, Федерална република Германия |
| Семейство | |
| Род | Саксонска династия |
| Баща | Лиудолф |
| Братя/сестри | Лиутгард Саксонска Бруно |
| Съпруга | Хадвига Бабенберг |
| Деца | Хайнрих I Птицелов Ода Саксонска |
| Ото I в Общомедия | |
Ото I, Сиятелни (на немски: Otto I, der Erlauchte, * пр. 877; † 30 ноември 912) е херцог на Саксония от династията Лиудолфинги.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е по-малкият син на херцог Лиудолф († 866) и Ода († 913), дъщеря на princeps Билунг от род Билунги и Еда. Брат е на Луитгарда Саксонска съпруга на Лудвиг III Младши.
През 880 г. Ото I става глава на рода Лиудолфинги на мястото на брат му Бруно, който е убит в битките с норманите. От 888 г. е граф в Южна Тюрингия, граф в Айхсфелд, от 902 до 912 г. светски игумен на Херсфелд.
Ото I се жени за Хадвига Бабенбег (Hathui, † 24 декември 903), дъщеря на Хайнрих, princeps militiae, херцог на Австразия (dux Austrasiorum, от род Попони) и пра-пра-правнучка на Карл Велики.
Той е баща на император Хайнрих I Птицелов, крал на Източното франкско кралство и основател на Саксонска династия (или Отони).
Ото е погребан в манастирската църква в Гандерсхайм.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
- Танкмар († пр. 30 ноември 912)
- Лиудолф († пр. 30 ноември 912)
- Хайнрих I Птицелов (* 876; † 2 юли 936), от 912 херцог на Саксония и от 919 до 936 римско-германски крал на Източното франкско кралство
- ∞ 906 Хатебурга Мерзебургска (880—сл. 909), монахиня
- ∞ 909 Света Матилда, игуменка на Нивел († 968), дъщеря на граф Дитрих (Теодерих) от род Имединги
- Ода (* 875/880; † 2 юли сл. 952)
- ∞ 27 март или 13 юни 897 Цвентиболд (* 870/871; † 13 август 900), 895 – 900 крал на Лотарингия от рода на Каролингите
- ∞ края на 900 Герхард († 22 юни 910), граф на Мец от род Матфриди (Герхардини)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Видукинд, I, 21.
- Wolfgang Giese: Liudolfinger. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 718 f. (Digitalisat).
- Ernst Steindorff: Otto, Herzog von Sachsen. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 723 – 725.
- Gerd Althoff: Otto d. Erlauchte, Lexikon des Mittelalters Bd. 6, Sp. 1579.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Otto der Erlauchte, Herzog von Sachsen (880 – 912), Genealogie-mittelalter