Партньори
| Партньори | |
| Sidekicks | |
| Режисьори | Аарон Норис |
|---|---|
| Продуценти | Дон Кармоди |
| Сценаристи | Лу Илар и Доналд Томпсън |
| В ролите | Чък Норис,
Джонатан Брандис, Джо Пископо, Джулия Никсън, Мако, Бо Бриджис, |
| Музика | Алън Силвестри |
| Оператор | Джоао Фернандес |
| Монтаж | Бернард Уайзър и Дейвид Роулинс |
| Филмово студио | Vision PDG Gallery Films |
| Разпространител | Triumph Films |
| Премиера | 17 декември 1992 г. (Германия)
9 април 1993 (САЩ) (Германия) |
| Времетраене | 101 минути |
| Страна | САЩ |
| Език | английски |
| Приходи | 17 180 393 щ.д. |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Партньори“ (на английски: Sidekicks) е американски приключенски екшън комедийно-драматичен филм от 1992 г., режисиран от Аарон Норис с участието на Чък Норис и Джонатан Брандис.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Бари Габревски е проблемно и тормозено от връстниците си астматично момче, което живее с овдовелия си баща Джери (Бо Бриджис) в Хюстън, Тексас. Бари е самотник и мечтае да бъде помощник на Чък Норис и да се бори с филмовите му врагове, които често се олицетворяват от насилници от ежедневието на Бари като Ранди Челини (Джон Бюканън). В тези фантазии Норийн Чан (Джулия Никсън-Соул), любимата учителка на Бари, често е девойката в беда, която той спасява.
Бари иска да учи бойни изкуства, но е отхвърлен от арогантния собственик на доджо Кели Стоун (Джо Пископо), защото е твърде слаб. Вместо това той е взет като ученик от стар китаец на име г-н Лий (Мако), чичо на Норийн и собственик на местния китайски ресторант „Пържен дракон“. Г-н Лий намира творчески начини да научи Бари да се защитава от своите хулигани и измисля тренировъчни методи, които повишават издръжливостта на Бари и облекчават астмата му. Лий също така се досеща за преклонението на Бари към героя на Чък Норис и от там за някои от мечтите на Бари. Той творчески включва това в обучението на Бари, разработвайки сценарии за обучение, които изглеждат по-опасни, отколкото са в действителност, така че Бари да се чувства героичен за успеха си в тях.
Лий записва себе си, Бари и Чан в местен отборен турнир по карате, но е малко затруднен, когато научава, че отборът трябва да има четирима членове. Норис присъства на турнира като гост и по настояване на Лий Чан убеждава Норис да се присъедини към отбора. Норис е готов да помогне на запален фен и има собствена мотивация за участие: той се е сблъсквал със Стоун няколко пъти и иска да му даде „урок по смирение“. Бари е зашеметен да открие, че ще работи заедно със своя идол.
Продуциране
[редактиране | редактиране на кода]„Партньори“ е заснет основно в Хюстън, Тексас. Филмът е страничен проект на известния собственик на магазини за мебели в Хюстън Джим Макингвейл, който (в партньорство с Чък Норис и неговата кампания „Да изхвърлим наркотиците от училищата“) инвестира 8 милиона долара в продуцирането на този филм. Чък Норис, който се появява в много местни телевизионни реклами за Макингвейл, дава идеята за създаването на този филм и предпремачът се съгласява да го финансира и продуцира. В биографията си „Винаги мислете мащабно“ Макингвейл споделя, че навлизането в киното и продуцирането е било „изключително тежка работа“.
Прием
[редактиране | редактиране на кода]Бокс офис
[редактиране | редактиране на кода]Филмът дебютира под номер 2 в боксофиса. Той събира 17 180 393 щ.д. от прожекции в кината в САЩ.[1]
Отзиви на критиката
[редактиране | редактиране на кода]Филмът получава до голяма степен негативни отзиви от критиците.[2][3][4][5][6] Въз основа на събрани 19 рецензии, филмът има 26% от Rotten Tomatoes, със средна оценка 4/10.[7]
Партньори в България
[редактиране | редактиране на кода]Филмът е пуснат на VHS касета от Мулти Видео Център през 1995 г.
| Превод | Ирина Димитрова |
| Озвучаващи артисти | Таня Петрова Васил Бинев Светозар Кокаланов Стефан Стефанов |
| Тонрежисьор | Добромир Чочов |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sidekicks (1993) // Box Office Mojo. Посетен на 28 July 2011.
- ↑ Harrington, Richard. Sidekicks // Washington Post. 30.04.1993. Посетен на 31.01.2022.
- ↑ Ebert, Roger. Sidekicks // Chicago Sun Times. 30.04.1993. Посетен на 31.01.2022.
- ↑ Sidekicks // Variety. 31.12.1992. Посетен на 31.01.2022.
- ↑ Smith, Lynn. 'Sidekicks' Wakes Them Up to Some Truths About Achieving Dreams // The Los Angeles Times. 6.05.1993. Посетен на 31.01.2022.
- ↑ Sidekicks // Entertainment Weekly. 21.05.1993. Посетен на 31.01.2022.
- ↑ Sidekicks // Rotten Tomatoes. Посетен на 31.01.2022.
