Пекулнейско езеро
| Пекулнейско езеро | |
 | |
  Местоположение в Русия Чукотски автономен окръг | |
| Местоположение |  РусияЧукотски автономен окръг |
|---|---|
| Координати | |
| Притоци | Пекулвеем, Каканаут, Кавтае |
| Отток | проток Майна → Берингово море |
| Дължина | 34 km |
| Ширина | 21 km |
| Площ | 435 km2 |
| Воден обем | 4,3 km3 |
| Надм. височина | 0,7 m |
| Пекулнейско езеро в Общомедия | |
Пекулнейското езеро (лагуна Пекулнейска) (на руски: Пекульнейское озеро) е голямо сладководно езеро-лагуна в Азиатската част на Русия, Чукотски автономен окръг.
С площ от 435 km² е 2-рото по големина езеро в Чукотския автономен окръг след Червеното езеро и 27-ото също по площ в Русия.
Пекулнейското езеро е езеро от лагунно-фиордов тип, разположено в най-южната част на Чукотския автономен окръг, на северозападното крайбрежие на Берингово море, в североизточните разклонения на Корякската планинска земя, на 0,7 m н.в. Езерото има форма на латинска буква „Y“, с два ясно открояващи се залива – Пекулвеем (на северозапад) и Каканает (на североизток). Западните, северните и източните му брегове са стръмни и високи, а южните – ниски и полегати. Дължината му е 34 km, ширината 21 km, а площта по различни източници се колебае от 419 до 435 km². Средна дълбочина около 10 m, а максимална – 30 m. Обем 4,3 km3.[1]
Основното количество вода в езерото постъпва чрез реките Пекулвеем, Каканаут и Кавтае. Пекулнейското езеро заедно с разположеното югоизточно от него езеро Ваамочка съставляват Мейнипилгинската езерно-речна система. Двете езера са свързани помежду си с къс и тесен проток. От южния край на езеро Ваамочка в посока запад-югозапад започва дългия 17 km проток Майна, който свързва двете езера с Берингово море. През зимата устието на протока в морето се затлачва и връзката на езерата с Берингово море се прекъсва.[1]
Подхранването на Пекулнейското езеро е предимно снежно-дъждовно. Поради връзката му с Берингово море водата му е слабо солена. По високите му брегове преобладава тундровата растителност с редки храсти, а ниските участъци на юг са заети само от ливадна растителност.
На косата, отделяща езерото от морето, в близост до южния му бряг е разположено националното чукотско село Мейнипилгино.
В Пекулнейското езеро живеят 22 вида риби, а по бреговете му гнездят водоплаващи птици, в т.ч. популацията на голямата белоглава чайка.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Пекулнейско езеро