Поземлен имот

Поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост^[1].

Поземлените имоти образуват територията на България, определена от държавните граници, без да се припокриват един с друг.

Държавните граници, границите на административно-териториалните единици (т.е. на областите и общините), землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение^[2] са граници и на поземлени имоти.

Всеки поземлен имот получава в кадастъра идентификатор – уникален номер, чрез който имотът се посочва еднозначно за територията на страната. Структурата и съдържанието на идентификатора, както и условията и редът за ползването му са определени с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Бележки

↑ Член 24, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Според дотогавашното традиционно разбиране, поземлени са селскостопанските имоти.
↑ „Трайно предназначение на територия“ е постоянният ѝ статут, определен по реда на закон – §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър. Например – статут урбанизирана територия по чл. 7 от Закона за устройство на територията.

Източници

Закон за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ, бр. 34 от 2000 г.)
Закон за административно-териториалното устройство на Република България (обн. ДВ, бр. 63 от 1995 г.)

[1] Член 24, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Според дотогавашното традиционно разбиране, поземлени са селскостопанските имоти.

[2] „Трайно предназначение на територия“ е постоянният ѝ статут, определен по реда на закон – §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър. Например – статут урбанизирана територия по чл. 7 от Закона за устройство на територията.

[1]

[2]