Направо към съдържанието

Пол Лафарг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пол Лафарг
Paul Lafargue
Пол Лафарг през 1871 г.
Пол Лафарг през 1871 г.

Роден
Починал
26 ноември 1911 г. (69 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Националност Франция
Учил вПарижки университет
Политика
ПартияФренска секция на Работническия интернационал
Пол Лафарг в Общомедия

Пол Лафарг (на френски: Paul Lafargue; Сантяго де Куба 15 януари 1842 г. – Дравей 25 ноември 1911 г.) е френски политик, активист и писател. Участието му в Първи интернационал и др. социалистически организации го прави известен, а житейският му път се свързва с Лора Маркс, дъщерята на Карл Маркс, с която е сключил брак в 1868.[1] Пол Лафарг е автор на множество кратки съчинения, третиращи не само политика, но също и литературни или исторически теми.

Бащата на Пол, Франсоа Лафарг, е собственик на плантация в Куба, а майка му е заможно местно семейство. През 1851 г. семейството се установява в Бордо, родния град на баща му, където Пол се учи, преди да замине в Париж за да следва медицина. Политическата му дейност става причина да бъде отстранен от университета, но в 1865 г. той заминава като френски представител в Първия Интернационал за Лондон където бива въвлечен в най-близкия кръг около Маркс и Енгелс.

През 1871 г. взема участие в Парижката комуна и пътува за да организира подкрепа на въстанието в Бордо. След разгрома бяга в Испания, пребивава в Португалия и Лондон, а след обявената амнистия през 1880 г. се връща в Париж. В следващите години, но неколкократно бива избиран за народен представите в парламента но е преследван по политически причини. След като Енгелс завещава част от богатството си на Лора Маркс-Лафарг през 1896 г. семейството се установява в Дравей, близо до Париж. В 1911 г. двамата се уговорено се самоубиват.

Правото на Мързел, опровержение на правото на труд

Възгледи и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Възгледите на Пол Лафарг се определят като марксистки, като се отбелязва тяхната радикалност. Твърди се дори, че те станали повод Маркс да подхвърли забележката, че самият той (Маркс) „не е марксист“.[2] Пише множество изложения. В 1880 като редактор на в-к L'Egalité публикува най-известния си текст Правото на Мързел[3]. С него Пол Лафарг се противопоставя на лозунга за „право на труд“ издигнат по време на феруарска революция. Лафарг оспорва мнението, че трудът сам по себе си е добродетел, което, както той изтъква, се поддържа от идеологията и църквата.

Пол Лафарг е публикувал лични спомени за Маркс и за Енгелс, изложения на марксистки възгледи за икономиката, исторически изследвания, в т.ч. за Томазо Кампанела[4], древна Гърция[5]., разни митове и пр. От 1906 г. до края на живота си пише и уводни статии за в-к Юманите

  1. Claudel P., Paul Lafargue, Encyclopedia Universalis
  2. Упоменато от Енгелс в писмо до Едуард Бернщайн, Marx and Engels, Werke, Vol. 35. p.388.
  3. Lafargue P., Le Droit à la paresse, ed. Henry Oriol, 1883 [1](
  4. Campanella, étude sur sa vie et sur la Cité du Soleil, 1895
  5. Origine de la propriété en Grèce, 1893,