Полски легиони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Знаме на първия полски легион
Агитационен плакат на полския легион във Франция. Художник Владислав Бенда

Полските легиони са доброволчески полски военни формирования, създавани между 18 и 20 век в армиите на различни държави.

Османска империя[редактиране | редактиране на кода]

Първият полски легион се появява в Турция през 1770-те години и е част от въоръжените сили на Барската конфедерация.

В хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. от полските имигранти в Истанбул са създадени 2 легиона – европейски (около 70 души под командването на Йозеф Ягмин), и азиатски, който воюва на Кавказкия фронт. Легионерите понасят големи загуби на 23 август 1877 г. в битката при Кизляр[1].

Наполеонови войни[редактиране | редактиране на кода]

След въстанието на Тадеуш Косцюшко много поляци емигрират в Италия и Франция, на което държавите, поделили си Полша, не се възпротивяват. Центрове на емигрантите стават градове като Венеция и Париж.

През 1796 г. генерал Ян Домбровски предлага на френската Директория да сформира специален корпус от поляци. Директорията приема предложението и поръчва провеждането на преговорите на генерал Бонапарт, командващ Италианската армия. Тъй като френските закони забраняват приемането на служба на чуждестранни войски, полските легиони са включени в състава на армията на Ломбардската република, образувана в хода на Италианския поход на Бонапарт. На 9 януари 1797 г. е сключено съответното споразумение между Домбровски и правителството на Ломбардската република. Сформирани са 2 легиона с по 3 батальона и артилерийски дивизион във всеки. Войниците носят полски мундири с френски кокарди.

През април 1797 г. Бонапарт сключва примирие в Льобен, а по-късно подписва Кампоформийския мирен договор. Домбровски, който желае да представлява полския народ на преговорите, не е допуснат на мирния конгрес. Полските легиони се запазват в качеството си на спомагателен корпус в армията на Цизалпийската република.

През 1798 г. участват в действията против Папската област и Неаполитанското кралство. По време на Войната на Втората коалиция Франция приема във войските си полските легиони, които през 1799 – 1800 г. участват в бойните действия в Италия против руско-австрийските войски. Първи легион понася големи загуби в сраженията при при Требия и Нови. Втори легион участва в отбраната на обсадената Мантуа и губи около 700 души.

Освен италианските легиони на Домбровски (общо 9 хиляди души) през 1799 г. е сформиран Дунавският легион на генерал К. Князевич (около 6 хиляди души), който успешно действа в Южна Германия. След Люневилския мир Франция реорганизира легионите в 3 полубригади и улански полк. Франция се задължава, по таен член на Амиенския мирен договор с Англия, да разпусне полските легиони. Скоро след това 2-ра и 3-та полубригада са изпратени на остров Хаити и са използвани за потушаване на антифренското въстание на робите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mała Encyklopedia Wojskowa, Warszawa, 1970, t. II. „Wydawnictwo Ministerstwa Obrony Narodowej“ ((pl))