Помощник-нотариус
Помощник-нотариус е юридическа професия и правна длъжност. Създадена е за първи път в България с приемането на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) през 1997 г.[1][2]
Помощник-нотариусът извършва нотариални удостоверявания и други нотариални действия, а също и справки, извлечения, консултации; борави с архива и печата на нотариуса; както и други действия, които със закон са възложени от държавата за извършване от нотариус. Извършените от помощник-нотариуса нотариални действия и удостоверявания, се считат за извършени от нотариуса и имат силата на достоверен, официален и публичен акт, до доказване на противното по съдебен ред.
Помощник-нотариусът е служител на нотариус[3], като отношенията помежду им се уреждат с договор[4]. Нотариусът свободно избира своя помощник-нотариус, който действа под негово ръководство и указания – отношения, основаващи се на доверие и подчиненост. Нотариусът е длъжен да обучава и наставлява помощник-нотариуса, а последният дължи да изпълнява точно, съвестно и безпристрастно своите задължения, да спазва нотариалните принципи и процедури и да се подчинява на закона.
Доколкото липсват особени правила, за помощник-нотариуса се прилагат правилата за нотариус[5].
Помощник-нотариусът е несамоосигуряващо се лице, наета длъжност, въз основа на договорно правоотношение[6] – несамостоятелна професия, за разлика от нотариуса.
Министърът на правосъдието издава Заповед за вписване на помощник-нотариуса в регистъра на Нотариалната камара[7].
Вписването на помощник-нотариус и встъпването му в длъжност, представлява сложен юридически състав, в рамките на изрична процедура, изчерпателно описана в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Помощник-нотариус се заличава от регистъра на Нотариалната камара с Решение на Съвета на нотариусите на Република България[8].
Класификация на длъжността[редактиране | редактиране на кода]
Длъжността помощник-нотариус е с код 2619-7003 по Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България – 2011[9].
Разграничаване от други нотариални длъжности[редактиране | редактиране на кода]
Административният секретар на кантората, юрисконсултът, нотариалният секретар, офис техническият сътрудник, архивистът, връчителят на книжа и документи (призовкарят), са длъжности, които са различни от тази на помощник-нотариуса. Последният може да изпълнява техните служебни задължения, но обратната хипотеза е невъзможна.[3]
Ограничения за длъжността[редактиране | редактиране на кода]
Всеки нотариус може да посочи само едно лице, което да се впише в Регистъра на Нотариалната камара, като негов помощник-нотариус[10].
Една нотариална кантора не може да разполага с двама и повече помощник-нотариуси. Това ограничение е въведено в ЗННД през 2003 г.
Помощник-нотариусът не може да удостоверява актове подлежащи на вписване (в Имотен регистър), а именно: актовете, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти; актовете, с които се признава правото на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти; актовете за нотариално завещание и за отмяна на нотариално завещание; актовете, с които се учредяват или заличават ипотеки[11], – освен ако помощник-нотариусът не е вписан, като помощник-нотариус по заместване[12] – длъжност, отличаваща се от помощник-нотариуса.
Видове помощник-нотариуси[редактиране | редактиране на кода]
Вторият вид помощник-нотариус е помощник-нотариусът по заместване[12]. Той се вписва в Регистъра на Нотариалната камара за срок от две години, след положен изпит пред комисия. В компетенциите му попадат абсолютно всички действия, които законодателството предвижда да бъдат извършвани от нотариус. Тази правна хипотеза, се различава от заместването на нотариус от друг нотариус, от същия съдебен район.
Помощник-нотариусът в Европа[редактиране | редактиране на кода]
В някои европейски държави, длъжността се нарича „асистент нотариус“ (Нидерландия), „заместник нотариус“, „нотариален съдружник“, „нотариален партньор“ (Франция) или „нотариален кандидат“ (Австрия).
Стажант нотариус[редактиране | редактиране на кода]
Длъжността е премахната с изменението на ЗННД от 2003 г.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Закон за нотариусите и нотариалната дейност Обн., ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., … последно изм. и доп., бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.
- ↑ Нотариална камара
- ↑ а б Служители на нотариуса // Посетен на 15.05.2020.
- ↑ Чл. 9, ал. 5 ЗННД
- ↑ Чл. 9, ал. 4 ЗННД
- ↑ Чл. 40, ал. 5 ЗННД
- ↑ Чл. 14 ЗННД
- ↑ Чл. 14 и чл. 40 ЗННД
- ↑ НСИ - НКПД 2011 // Посетен на 25.11.2019.
- ↑ Чл. 41 ЗННД
- ↑ Чл. 40 ЗННД
- ↑ а б Чл. 46 ЗННД
