Почвознание

Почвозна̀нието ^[1] е част от селскостопанските науки, изучаваща почвата като природно образувание, което притежава свойството плодородие ^[2] и е основно средство за производство в селското стопанство.

Почвознанието се утвърждава като самостоятелен клон от селскостопанските науки в България с откриването през 1911 г. на почвоведска секция към Земеделската опитна станция в София. Неин ръководител и основоположник на българското почвознание е Никола Пушкаров.

През 1919 г. секцията се развива като Почвен отдел към Централния земеделски изпитателен институт в София^[3].

През 1924 г. като втори център на почвоведската наука се оформя катедрата по общо земеделие в Агрономическия факултет^[4] в София с ръководител Иван Странски.

През 1931 г. под ръководството на Никола Пушкаров се издава първата почвена карта на България^[5] в мащаб 1:500000.

След 1944 г. за развитието на почвознанието в България оказват помощ и съветски почвоведи, преди всичко Инокентий Петрович Герасимов и Иван Антипов-Каратаев. Научната работа се съсредоточава в Института по почвознание и програмиране на добивите „Никола Пушкаров"^[6] (В. Койнов, В. Галева, Ж. Войнова, Евг. Танов, X. Трашлиев, Т. Палавеев, М. Беневски, Н. Ончев, К. Еников и други).

Източници и бележки

↑ Енциклопедия „България“, том 6, стр. 145, първа колона, долу; Издателство на БАН, София, 1988 г.
↑ ПЛОДОРО̀ДИЕ, мн. няма, ср. Способност на почвата, на земята да поддържа с хранителни вещества растения, за да раждат, дават много плод; плодородност. Речник на българския език
↑ Институтът се открива през 1910 г. под името „Държавна земеделска опитна станция в София" и оттогава често пъти сменя името си: „Централен земеделски изпитателен институт“, „Земеделска опитна и контролна станция“ и т. н. – Малко познати имена от българската ботаника, Стефан Станев, стр. 27, бел. 1 под линия.
↑ Лесотехнически университет, Агрономически факултет, История, към 2019 г.
↑ Вижте и Нови подходи за относителна оценка (бонитировка) на някои основни почвени характеристики, списание Почвознание агрохимия и екология, 50, 3 – 4/2016, отваря се PDF-файла. Съдържа и карти: Фиг.1. Географско разпределение на българските почви според тяхната текстура; Фиг.2. Географско разпределение на българските почви според хумусното им съдържание.
↑ Към 2019 г. – Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“ Архив на оригинала от 2019-08-31 в Wayback Machine.

[1] Енциклопедия „България“, том 6, стр. 145, първа колона, долу; Издателство на БАН, София, 1988 г.

[2] ПЛОДОРО̀ДИЕ, мн. няма, ср. Способност на почвата, на земята да поддържа с хранителни вещества растения, за да раждат, дават много плод; плодородност. Речник на българския език

[3] Институтът се открива през 1910 г. под името „Държавна земеделска опитна станция в София" и оттогава често пъти сменя името си: „Централен земеделски изпитателен институт“, „Земеделска опитна и контролна станция“ и т. н. – Малко познати имена от българската ботаника, Стефан Станев, стр. 27, бел. 1 под линия.

[4] Лесотехнически университет, Агрономически факултет, История, към 2019 г.

[5] Вижте и Нови подходи за относителна оценка (бонитировка) на някои основни почвени характеристики, списание Почвознание агрохимия и екология, 50, 3 – 4/2016, отваря се PDF-файла. Съдържа и карти: Фиг.1. Географско разпределение на българските почви според тяхната текстура; Фиг.2. Географско разпределение на българските почви според хумусното им съдържание.

[6] Към 2019 г. – Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“ Архив на оригинала от 2019-08-31 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]