Прабългарски календар

Прабългарският календар е хипотетична календарна система, с която вероятно са си служели прабългарите.

Източници

Източниците, от които се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, са: Именник на българските ханове, Чаталарски надпис и Приписката на Тудор черноризец Доксов. В Именника има 12 двойки думи на прабългарски език. В Чаталарския надпис и Тудоровата приписка има по една двойка думи. За свързването им с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е прабългарски, защото имената на владетелите са със сигурен прабългарски произход.

Сравнение с тюркски календари

Следната сравнителна таблица е направена въз основа на анализа на Омелян Прицак.^[1]

Година	Прабългарски (Именник)	Старотюркски (7 – 8 век)	Уйгурски (13 – 17 век)	Туркменски	Башкирски	Казахски	Хакаски	Телеутски
мишка	сомор (čomor) ^[2]		küskü	сычқан	сысҡан	тышқан	кÿске	қойон „заек“
вол	шегор, σιγορ ^[3]		ud	сығыр	һыйыр „крава“	сиыр	інек	улу „дракон“
барс	верени, берени ^[4]	bars (перс.)	bars (перс.)	барс, пәләң (перс.)	барыс	барыс	тÿлгÿ „лисица“	йылан „змия“
заек	дв^лан (davlan) ^[5]	tabïšɣan	tavïšɣan	таушқан	ҡуян	қоян	хозан	ат „кон“
дракон		lüi/lü (кит.)	luu (кит.)	лу балық	луу	лув	килескі „гущер“	қой „овца“
змия	диломъ (čilom)^[6]	yïlan	yïlan	йылан	илан	жылан	чылан	мечин „маймуна“
кон	има^[7] (шегоръ)		yunt, yund	йылқы	илҡы	жылқы	чылғы	ит „куче“
овца	теку ^[8]	qony	qoin	қой	ҡой	қой	хой	қақай „свиня“ (монг.)
маймуна		bičin	bičin	биҗин	мишин	маймыл, мешін	кіжі „човек“	чычқан „мишка“
петел	тох (čux) ^[9]	takïɣu	takïɣu	тауқ	тауыҡ	тауық	таңах	тақаа „петел“ (монг.)
куче	етхь ^[10]	it	it	ит	эт	ит	турна „жерав“	инек „крава“
свиня	дохсъ (čočka) ^[11]	laɣzïn (?)	toŋuz	тоңуз	доңгыз	қара кейік	öскі „коза“	пар „тигър“

Сравнение с китайски календар

1 – дзъ = шу (плъх)	7 – у = ма (кон)
2 – чоу = ню (вол)	8 – уей = ян (коза)
3 – ин = ху (тигър)	9 – шън = хоу (маймуна)
4 – мао = ту (заек)	10 – юй = дзи (петел)
5 – чън = лун (дракон)	11 – сю = гоу (куче)
6 – съ = шъ (змия)	12 – хай = джу (прасе)

Източници

↑ Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.
↑ Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркския корен jomra-
↑ Съответства на турската дума sığır „говедо“.
↑ Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.)
↑ Прабълг. davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan.
↑ Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“.
↑ Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at – „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. – виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число.
↑ Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.
↑ Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < diakïɣu. Заета в унг. tyúk.
↑ Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.
↑ Съответства на тат. чучка „свиня“.

Допълнителна литература

Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008.
Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83 – 106.
Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986.
Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.

Външни препратки

[1] Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.

[2] Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркския корен jomra-

[3] Съответства на турската дума sığır „говедо“.

[4] Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.)

[5] Прабълг. davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan.

[6] Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“.

[7] Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at – „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. – виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число.

[8] Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.

[9] Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < diakïɣu. Заета в унг. tyúk.

[10] Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.

[11] Съответства на тат. чучка „свиня“.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]