Проедър
Проедър (на гръцки: πρόεδρος, председател) е византийска дворцова и църковна титла, използвана активно от втората половина на X век до средата на XII век. Женският вариант на титлата е проедриса.
История[редактиране | редактиране на кода]
Титлата проедър е създадена от император Никифор II Фока през 963 г.,[3] а първият, който е удостоен с нея, е паракимоменът Василий Лакапин. Първоначално титлата е една от най-престижните почетни титли в двора и с нея са били удостоявани само евнуси. Носителите на тази титла са били и председатели на ромейския сенат. Постепенно тя започва да се използва и за отличаване на старшинство по ранг сред останалите дворцови длъжности: така например се появява проедър на нотария, или протонотарий. От 1025 г. нататък титлата започва да се раздава по-щедро и постепенно загубва първоначалния си престиж.[3] От средата на XI век проедърската титла става достъпна и за по-широк кръг от лица освен евнусите,[4] като прецедентът в това отношение е поставен от император Михаил IV Пафлагон, който удостоява с тази титла брат си Никита.[5] Появява се и новата титла протопроедър, която отличавала най-старшите сред носителите на проедърското достойнство. В „За церемониите“ на Константин Багренородни са описани облеклото и инсигниите на проедърската титла – червена туника със златна бродерия, колан, инкрустиран със скъпоценни камъни, бяла хламида със златни кантове и два златни таблия (квадратни кръпки), и декорация от бръшлянови листа.
Титлата проедър, както и по-голямата част от дворцовата номенклатура от средновизантийския период, започва да излиза от употреба през управлението на Комнините и изчезва напълно през късния XII век.[4]
В църковната йерархия[редактиране | редактиране на кода]
В църковната номенклатура санът проедър е бил използван и като название на епископите, които изначално са председатели на местното духовенство в дадена епархия. В редки случаи с него са били наричани и митрополитите. През XIII век значението проедър в църковната сфера се стеснява до това на епископ, който упражнява юрисдикция върху овакантена епархия. Като проедър на епархията този епископ е упражнявал административното ѝ ръководство, но е бил разграничаван от титулярния епископ на въпросната епархия, тъй като не е бил ръкополаган официално за неин ръководител.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Гръцки извори за българската история. Т. VIII. София, БАН, 1972.
- Дуйчев, Иван. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1972.
- The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York, Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6.
- Spatharakis, Ioannis. The Portrait in Byzantine Illuminated Manuscripts. Leiden, E. J. Brill, 1976. ISBN 978-90-04-04783-9.
- Кънев, Николай. Византийската титла магистър през IX – нач. на XII в. Приносът на сфрагистиката за съставяне на листа на носителите на титлата магистър // България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. 6. Велико Търново, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, 2013. ISBN 978-954-524-930-3.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Spatharakis 1976, с. 110.
- ↑ Дуйчев 1972, с. 529.
- ↑ а б ГИБИ (VIII) 1972, с. 26, бележка под линия.
- ↑ а б ODB , "Proedros. Proedros as a Civilian Dignity" (A. Kazhdan, A. Cutler), p. 1727.
- ↑ Кънев 2013, с. 98, no. 37.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Proedros в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
