Направо към съдържанието

Протекционизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Протекционизмът (на латински: protectio, предпазване) е икономическа политика по ограничаване на външната търговия на дадена страна, чрез такива методи като: високи тарифни ставки на импортните стоки, рестриктивни квоти, разнообразни правителствени регулации за намаляване на вноса и антидъмпингови закони, с цел защита на националната индустрия от чуждестранна конкуренция или нахлуване. Протекционизмът е противоположен на свободната търговия, при която не се установяват изкуствени бариери на навлизане пред вноса.

Терминът най-често се използва в икономически контекст, в който протекционизмът се отнася до политики или доктрини, които защитават бизнеса и минималните работни заплати чрез ограничаване и регулиране на търговията между различните държави:

  1. Субсидии – за защита на съществуващия бизнес от рискове от промяната, например такива свързани с работната ръка, суровините и материалите и други.
  2. Защитни тарифи – за да се увеличат цените на стоките на чуждестранните конкуренти и така те да се изравнят или да превишат цените на стоките на местните производители.
  3. Квоти – за да се предотврати дъмпинга на по-евтини чужди стоки, които биха залели пазара.
  4. Намаляване на данъчната тежест – облекчаване на социалната и икономическа цена, която плащат производителите.
  5. Държавна намеса – употреба на държавна власт, за да се подпомогнат икономическите субекти.
  6. Ограничения върху търговията.

Протекционизмът често се асоциира с икономически теории като меркантилизма, вярата в ползата от положителен външнотърговски баланс и замените във вноса.