Направо към съдържанието

Публий Сулпиций Руф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Публий Сулпиций Руф
Publius Sulpicius
римски политик и оратор
Роден
124 г. пр.н.е.
Починал
88 г. пр.н.е. (36 г.)
ПартияПопулари
Семейство
РодСулпиции
ДецаПублий Сулпиций Руф (цензор)

Публий Сулпиций Руф (на латински: Publius Sulpicius Rufus; * 121 пр.н.е.; † 88 пр.н.е.) е оратор и политик на Римската република.

Произлиза от патрицианската фамилия Сулпиции. По времето на гражданската война той е легат през 89 пр.н.е. на Гней Помпей Страбон и народен трибун през 88 пр.н.е.

Той е в кръга на оптиматите заедно с Марк Емилий Скавър и приятел с Квинт Помпей Руф. След гражданската война се включва вероятно към плебеите, за да кандитира за народен трибун. Съставя четири закона за реформи. Работи заедно с Гай Марий.

Убит е от войниците на Сула в една вила в Лаурентум. Главата му е поставена на Римски форум.

  • Плутарх, Sulla and Marius.
  • Jochen Martin: Die Popularen in der Geschichte der späten Republik. Dissertation, Freiburg i. Br. 1965.
  • Christian Meier: Res Publica Amissa. Eine Studie zu Verfassung und Geschichte der späten römischen Republik, Frankfurt 1997.
  • Теодор Момзен: Römische Geschichte, Buch IV, Kapitel 7.
  • Lukas Thommen: Das Volkstribunat der späten römischen Republik, Stuttgart 1989 ISBN 3-515-05187-2.