Рамзес IX

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рамзес IX
Фараон на Древен Египет
Релеф на Рамзес IX в Карнак
Релеф на Рамзес IX в Карнак

Роден
Починал
около януари 1111 г. пр.н.е.
ПогребанДолина на царете, Луксор, Египет
Семейство
РодДвадесета династия на Древен Египет
ДецаРамзес X
Рамзес IX в Общомедия

Рамзес IX (Neferkare Setepenre Ramesses/Khaemwaset) е осми фараон от Двадесета династия на Древен Египет. Управлява ок. 1129 – 1111 г. пр.н.е. или 1123 – 1104 г. пр.н.е.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно Рамзес IX е внук на Рамзес III и племенник на Рамзес VIII, когото наследява като фараон. Негов баща е принц Montuherkhopshef, един от синовете на Рамзес III[1].

Управление[редактиране | редактиране на кода]

19-годишното управление[2] на Рамзес IX отначало донася известна стабилизация в държавата, но не успява да предотврати настъпващият период на упадък[3]. Неуспешен бил опитът на фараона да намали корупцията сред чиновниците и наместниците. Поради слаби реколти се появил недостиг на зърно и се задълбочили икономическите затруднения.[4] Бившите служители от некропола и жреците започнали да ограбват богатствата от гробниците на фараоните в Тива.[5] Серия папируси от 16/17 година на Рамзес IX документират скандала и разследването на грабежите,[6] които въпреки това не спират.[7]

Около 8 – 15 година от възкачването на Рамзес IX либийски номади нахлуват от западната пустиня и стигат до Тива. Техните грабителски нападения принуждават работниците в царския погребален комплекс да прекратят работата си.[8] Към средата на царуването на Рамзес IX Горен Египет напълно попаднал под контрола на могъщото жречество, в лицето на Аменхотеп, върховния жрец на Амон в Тива, който в релефи от Карнак е изобразен с еднакъв ръст като този на фараона.

Рамзес IX е последният фараон, чиято власт е засвидетелствана по надписи във Филистия (Гезер, югозападен Ханаан) и западния оазис Дахла.[7] Това са късни свидетелства за последните остатъци от египетско влияние в Леванта, окупиран от т.нар. морски народи по времето на Рамзес III. Известни са военни действия, вероятно потушаване на въстание, в Северна Нубия. Рамзес IX управлява от резиденцията Пер-Рамзес в Делтата и издига няколко монумента в Хелиопол, Мемфис и Карнак. Негов наследник е Рамзес X.

Гробница на Рамзес IX[редактиране | редактиране на кода]

Неговата гробница KV6 в Долината на Царете е открита през 1888 г. и не е била напълно готова, когато фараонът умира, за което подсказват набързо завършените декорации. Характерно за периода на късните Рамесиди, релефите започващи от входа на гробницата преминават в стенописи и рисунки, поради недостиг на време за работа. Скоро след погребението на Рамзес IX KV6 е била ограбена. Мумията е намерена през 1881 г. в Дейр ел-Бахри (DB 320), където е била препогребана при 21-ва династия. Останките са доста повредени и първоначално не са били изследвани от египтолозите.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p.191
  2. Erik Hornung: The New Kingdom, p.216, In: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83). Brill, Leiden/ Boston 2006
  3. Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd, 1994, p.169 – 170
  4. Margaret R. Bunson: Encyclopedia of ancient Egypt – Revised edition, Facts on File, Inc. (2002), p.338
  5. Michael Rice: Who's who in Ancient Egypt, Routledge (1999), p.168: Ramesses IX
  6. M. Rice: Who's who in Ancient Egypt, p.147: Paser, Paweraa
  7. а б Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), pp.289 – 291
  8. Jacobus Van Dijk: The Amarna Period and the later New Kingdom, The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback, 2002, p.301

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]