Реймска катедрала

Реймска катедрала
	Реймска катедрала
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Катедралата Нотр Дам,; Бившето абатство Сен Реми и ; Дворецът Тау, Реймс
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Франция
Тип	Културно наследство
Критерии	i, ii, vi
Вписване	1991 (15-а сесия)
Координати	49°15′13″ с. ш. 4°02′03″ и. д. / 49.253611° с. ш. 4.034167° и. д.
	Местоположение във Франция
	Реймска катедрала в Общомедия

Реймската катедрала „Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Reims) е сред най-известните образци на лъчистата висока готика във Франция.

Благодарение на своята архитектура и скулптурни композиции влиза в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. От Средновековието до XIX век тя е място за коронация на всички френски монарси.

Строеж след пожар

Катедралата в Реймс е традиционното място за коронация на династията Капетинги и поради тази причина ѝ е придадено специално величие и значение.^[1] Пожар през 1210 г. унищожава голяма част от старата катедрала, давайки възможност за изграждане на по-амбициозна структура, работата започва през 1211 г., но тя е прекъсната от местен бунт през 1233 г. и се възобновява едва през 1236 г. Хорът е завършен до 1241 г., но работата по фасадата започва едва през 1252 г. и е завършена едва през 15 век със завършването на камбанариите.^[2]

За разлика от катедралите на Ранната готика Реймс е построена само на три нива вместо на четири, което дава по-голямо пространство за прозорци в горната част. Тя също използва по-усъвършенствани нервюри с четири части, което позволява по-голяма височина и повече хармония на кораба и хора. Вместо редуващи се колони и стълбове сводовете се поддържат от заоблени арки, всяки от които е заобиколен аот група от четири прикрепени колони, които поддържат тежестта на сводовете. В допълнение към големия розетен прозорец на запад към трансептите и над порталите на западната фасада са добавени по-малки розетни прозорци, заемайки мястото на традиционния тимпан.

Друга нова декоративна функция е сляпата ажурна аркада, прикрепена както към вътрешните стени, така и към фасадата. Дори контрафорсите са получили сложна украса: те са увенчани с малки ниши, съдържащи статуите на светци, които са увенчани със заострени върхове. Повече от 2300 статуи покриват предната и задната страна на фасадата.^[3]

Фасада
Неф
Главен портал и страничен портал с розетен прозорец
Аркбутани

Източници

↑ Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.
↑ Mignon, Olivier (2015).Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.
↑ Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.]

Външни препратки

[1] Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3.

[2] Mignon, Olivier (2015).Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.

[3] Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France.p.26. ISBN 978-2-7373-6535-5.]

[1]

[2]

[3]