Преглед на кода на Религия в Древна Гърция

[[Файл:John Collier - Priestess of Delphi.jpg|мини|''Жрица в Делфи'' (1891) от [[Джон Колиър (художник)|Джон Колиър]] показва [[Пития]], седнала на триножник, заобиколена от издигащи се пари]]
'''Религията в Древна Гърция''' обхваща вярванията, ритуалите и митовете на [[Древна Гърция]], възприети както като популярна народна религия, така и като практикуване на различни [[култ]]ове, които макар и да имат общи черти, имат и различия. Това e [[Политеизъм|политеистична]] вяра в множество богове, практикувана от началото на [[Микенска цивилизация|Микенската цивилизация]].

Различните [[полис]]и често са почитали един и същи бог, понякога с подходящ [[епитет]], отразяващ локалната им същност.

Религиозните практики на древните гърци покриват много по-голяма територия от днешна Гърция, обхващайки островите и бреговете на Йония в Мала Азия и на [[Магна Греция]] в Южна Италия, както и отделни гръцки колонии в Западното Средиземноморие като [[Марсилия|Масалия]]. Допълването на древногръцката религия с елементи от [[Етруска митология|вярванията на етруските]] полага основата на [[Религия в Древен Рим|религията в Древен Рим]].

== Вярвания ==
[[Файл:Bust of Zeus.jpg|200px|мини|Зевс, цар на боговете и повелител на гръмотевиците и небето, статуя в [[Британския музей]]]]

Макар че има различия между вярванията в различните гръцки региони, има няколко общовалидни концепции, които са почти универсални.

=== Теология ===
Древногръцката религия е политеистична – в нея се почитат множество богове. Все пак съществува [[йерархия]], като Зевс е над всички останали, макар и да не е абсолютно всемогъщ. Някои божества владеят различни [[Природа|природни]] явления – например Зевс изпраща гръмотевици и светкавици, Посейдон е бог на морето и земетресенията, Хадес е бог на подземното царство на мъртвите (гръцки вариант на [[Живот след смъртта|задгробен живот]]), а [[Хелиос]] е бог на Слънцето. Други божества управляват абстрактни категории, например [[Афродита]] е богиня на [[любов]]та.

Боговете са безсмъртни, но съвсем не са само доброжелателни или дори всемогъщи. Те се подчиняват на съдбата, която според гръцката митология е в ръцете на [[мойри]]те,<ref>{{Cite book|title=Greek Religion|url=https://archive.org/details/greekreligion0000burk|last=Burkert|first=Walter|publisher=Harvard University Press|year=1985|isbn=|location=Cambridge, Massachusetts|pages=[https://archive.org/details/greekreligion0000burk/page/129 129]|quote=|via=}}</ref> които надделяват над желанията и силата на другите богове. Например съдбата на [[Одисей]] при завръщането му в [[Итака]] след [[Троянската война]] е предопределена и боговете могат само да удължат и затруднят пътешествието му, но не могат да го отменят. Мойрите са пример за обожествяване на абстрактно понятие, което се появява още у Омир. [[Хезиод]] се отнася с особено внимание към този вид богове-алегории, важно място в неговите трудове заемат [[Дике]] – Справедливостта или [[Мнемозина]] – Паметта. През класическата епоха тенденцията да се обожествяват отвлечени понятия се засилва и са издигнати храмове на [[Темида]] – Свещеният закон, на [[Немезида]] – Божественото отмъщение, посвещават се олтари на [[Ирена|Ейрене]] – Мирът и на сина ѝ Плутос – Богатството. [[Аристофан]] отрежда голямо място на обожествените алегории; в това отношение и Платон не се различава много от него. Най-известен в тази област е без съмнение [[Ерос]] – Любовта, най-напред представян като крилат юноша, после като дете; със своите спътници Химерос и Потос, персонификации на любовното желание в два малко различаващи се аспекта, и с [[Пейто]] – Убеждаването, те са в свитата на Афродита<ref>{{Шаму|221}}</ref>
[[Файл:Aphrodite swan BM D2.jpg|мини|ляво|Афродита, яхнала лебед: атическа червенофигурна керамика ''[[киликс]]'', около 460 г. пр.н.е., Родос]]
Боговете се държат като хора и имат човешки пороци.<ref>{{Cite book|title=The Homeric Gods: The Spiritual Significance of Greek Religion|last=Otto|first=W.F.|publisher=Pantheon|year=1954|isbn=|location=New York|pages=131|quote=|via=}}</ref> Те взаимодействат с хората и понякога имат потомство. От време на време някои богове се съревновават или враждуват помежду си (''теомахия''). Например в ''[[Илиада]]'' [[Афродита]], [[Арес]] и [[Аполон]] са на страната на троянците в Троянската война, докато Хера, Атина и Посейдон са на страната на гърците.

Някои богове са на специална почит в даден град. Богиня Атина е покровителка на [[Древна Атина|Атина]], Аполон има големи светилища в [[Делфи]] и [[Делос]], Зевс е почитан в [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], а Афродита в [[Древен Коринт|Коринт]]. Други божества са почитани и извън Гърция: Посейдон е на почит в [[Етиопия]] и [[Троя]], а Арес в [[Тракия]].

Съвпадението на имената не е гаранция за съвпадение в религиозния култ – самите гърци са наясно, че девицата ловджийка Артемида, почитана в [[Древна Спарта|Спарта]], се различава много от многогърдата богиня на плодородието от [[Ефес]]. Асоциирането на различни богове с различни места е много силно и трайно, макар и в по-големите градове да се срещат няколко храма за различни богове.
[[Файл:Poseidon sculpture Copenhagen 2005.jpg|200px|мини|дясно|[[Посейдон]], бог на морето, статуя в Копенхаген.]]

Наред с големите общогръцки богове има множество нисши богове, свързани с определено място и чиято известност не надхвърля границите на областта. Сред тях [[Култ към герои|''херосите'']] са многобройна и оригинална категория. Не е ясно дали това са древни божества, изгубили божественото си положение, или простосмъртни, издигнали се до ранга на безсмъртните. През историческата епоха явлението ''хероизиране'' на смъртен е засвидетелствувано от многобройни примери. Основателите на [[Колония|колониите]] често са почитани като хероси след смъртта си, а техните гробници, обикновено на агората, стават място на култови почести. Когато войските на [[Бразид]] превзели [[Амфиполис]] от атиняните и самият Бразид паднал в битка, гражданите на Амфиполис го погребали на входа на агората, определили мястото около гроба му за светилище и му оказвали почести като на херос с ежегодни игри и жертвоприношения, считайки го оттогава за същинския основател на техния град <ref>{{Шаму|220}}</ref><ref>{{Тукидид|V, 11}}</ref>.

=== Задгробен живот ===
Гърците вярват в задгробния живот и в наличието на подземно царство, където отиват душите на мъртвите. Това царство се управлява от Хадес, брат на Зевс, и носи неговото име. Други подобни места са [[Тартар]], място за страдания на прокълнатите, и [[Елисейски полета|Елисейските полета]], място за праведните. В ранната микенска религия всички души след смъртта отивали в Хадес, но през [[Архаична Гърция|Архаичната епоха]] се появяват [[религиозни мистерии|култове към мистериите]] довели до появата на Тартар и Елисейските полета.
[[Файл:Mosaico Trabajos Hércules (M.A.N. Madrid) 12.jpg|200px|мини|дясно|Мозайка, изобразяваща [[Херакъл]] с кучето [[Цербер]], охраняващо [[Хадес]].]]

Счита се, че някои гърци са придобили право на безсмъртие и вечен живот в Елисейските полета или на друго място. Такива са [[Ахил]], [[Алкмена]], [[Амфиарий]], [[Менелай]], [[Пелей]] и много от участниците в Троянската и Тиванската война. Тези вярвания се срещат още в най-древните гръцки извори, написани от [[Омир]] и [[Хезиод]], и остават валидни дори и по време на християнството. За повечето от обикновените хора след смъртта им няма друго бъдеще, освен безсмъртна душа без тяло.<ref>Erwin Rohde''Psyche: The Cult of Souls and Belief in Immortality among the Greeks''. New York: Harper & Row 1925 [1921]</ref>

Някои гръцки философи като [[Питагор]] и [[Платон]] възприемат идеята за [[прераждане]], но имат малцина последователи. Според [[Епикур]] живот след смъртта няма, тъй като душата е съставена от атоми, които се разпръсват, когато човек умре.

=== Митология ===
{{основна|Древногръцка митология}}

[[Файл:Rubens - Judgement of Paris.jpg|250px|ляво|мини|''Отсъждането на Парис'' от [[Рубенс]], Национална галерия, Лондон.]]
Гръцката религия почива на обширна [[митология]]. Тя е съставена основно от разкази за боговете и взаимоотношенията им с хората. Митовете често описват приключенията на герои като [[Херакъл]] и неговите дванадесет подвига, [[Одисей]] и пътешествията му, [[Язон]] и [[аргонавти]]те или [[Тезей]] и [[Минотавър]]а.

Други действащи лица в митовете са [[титани]]те (предшестващи появата на боговете), [[Кентавър|кентаврите]], [[Нимфа|нимфите]] и [[сатир]]ите. Има и чудовища като [[циклопи]], [[Харибда]], [[горгона]] и др.

В гръцката митология липсва общоприет мит за създаването на света (съвременната [[космогония]]), а има различни вярвания у различни религиозни групи. Един вариант е разказан в [[Теогония]] на Хезиод, която разказва за произхода на света и първоелементите, разкрива [[генеалогия]]та на различните поколения древногръцки божества и делата им. Според него едно първично празно пространство (божество) на име [[Хаос (митология)|Хаос]] поражда другите първични божества като Гея (Земя), Тартар и Ерос, които на свой ред раждат Титаните, породили олимпийските богове.

Гръцката митология се запазва до голяма степен и след това се обогатява с [[Римска митология|римската]]. И гръцкото, и римското общества са с висока грамотност и са успели да запазят, отначало в устна, а после и в писмена форма, много от своите митове. Исторически първите записани произведения са [[епос]] (като Илиада, Одисея и [[Аргонавтика]]) и театрални пиеси (като „[[Вакханки]]“ на [[Еврипид]] и „[[Жабите]]“ на [[Аристофан]]). Митологията става много популярна по времето на Ренесанса в Европа и мотиви от нея личат в творбите на [[Ботичели]], [[Микеланджело]] и [[Рубенс]].

== Религиозни практики ==
=== Фестивали ===
[[Файл:Atuell en forma d'Afrodita en una petxina, Àtica, necròpolis de Fanagoria, pinínsula de Taman. Primer quart del segle IV aC, ceràmica.JPG|мини|Керамичен съд, представящ [[Афродита]] в мидена черупка от [[Атика]], първа четвърт на 4 век пр.н.е. [[Ермитаж]], [[Санкт Петербург]].]]
В древна Гърция се провеждат множество религиозни фестивали. Много от тях са свързани с почит към един бог и даден полис – например в Аркадия се провежда фестивал Ликая ({{lang|el|Λυκαία}}), посветен на бог [[Пан]]. Провеждат се и спортни игри, които могат да бъдат в рамките на религиозните фестивали или отделно, но винаги са свързани с боговете. Такива са [[Питийски игри|Питийските игри]], [[Немейски игри|Немейските игри]], [[Истмийски игри|Истмийските игри]], [[Панатенеи]]те. От тях най-известни са [[Древни олимпийски игри|Древните олимпийски игри]] в чест на Зевс, провеждани на всеки четири години.

=== Текстове ===
Религиозните текстове не са канонизирани или обявени за свещени, а представляват част от творчеството на антични автори като [[Хезиод]] – „Теогония“ и „[[Дела и дни]]“, поемите на [[Омир]] и [[Ода|одите]] на [[Пиндар]]<ref name="religions of the world">[https://books.google.com/books?id=uvtebmqZZDYC&pg=PA634 Religions of the ancient world: a guide]</ref>. Те не са предназначени да бъдат приемани безрезервно от всички, макар и да се счита, че авторите им са вдъхновени от [[музи]]те (някои автори изрично посочват това). [[Платон]] дори искал да изключи митовете от трудовете си за идеалната държава поради морала в тях, който не може да служи за образец.

При други култове, например свързаните с [[религиозни мистерии]], определени текстове са канонизирани по отношение на религиозните практики, но само в границите на култа. Например на много места в гръцкия свят са открити текстове, свързани с [[Орфизъм|орфизма]] и писани между 450 г. пр.н.е. и 250 г., но те излизат извън рамката на традиционната религия.

Дори и [[Предсказание|предсказанията]] на оракулите не са се превърнали в свещени текстове. Други, специално композирани религиозни произведения, са се запазили чрез лирическата традиция, но макар и с религиозна насоченост, те са предназначени само за рецитация и не съществува аналог на стандартна обща молитва като християнската „[[Отче наш]]“.

=== Церемонии ===
Както липсват унифицирани, стандартни религиозни текстове, така липсва и стандартизация на религиозните практики. Вместо това те се организират на местно ниво, като в ролята на [[жрец]]и влиза или магистрат от града или селото, или жителите прибягват към местното [[светилище]]. Някои жречески функции, като например организирането на местен фестивал, може по традиция да са привилегия на определен род.

Когато изпадали в затруднение, отделни хора или цели полиси се обръщали към светилищата, които имали [[оракул]] и му задавали въпроса, който ги интересувал. Такива оракули имало много, но не всички се ползвали с еднакво уважение и признание. Повечето са посещавани от местни хора, например в Патрас се допитвали за болести<ref>{{Павзаний|7, 21, 12}}</ref>. Други оракули били по-известни и авторитетни: тези в Амфиарай, Делфи, Додона и др.<ref name="Ш">{{Шаму|209}}</ref>

Религиозните церемонии и ритуали се провеждат основно върху олтари, посветени на един или няколко бога и при тях има статуя на съответното божество. Обикновено даровете (храна, напитки, скъпоценности) се поставят отляво на олтара. Понякога се правят [[Животинско жертвоприношение|животински жертвоприношения]], като по-голямата част от месото се консумира от богомолците. В ''Илиада'' се описва принасянето на жертва на сто бика (хекатомба). Често се правят и [[възлияние|възлияния]] с вино, не само в светилищата, но и в ежедневния живот, например по време на [[симпозиум]].

Церемонията фармакос (pharmakos) е ритуал по отлъчване от града по време на трудности на символичен [[жертвен козел]], например животно или роб. По този начин жителите се надяват затруднението да си отиде заедно с жертвения козел.

=== Жертвоприношения ===
Животинското жертвоприношение върху олтара е съпроводено с химни и молитви. Части от животното се изгарят за боговете, останалото месо се изяжда от присъстващите. В Омировите произведения има редица примери за такива практики, особено по време на опасност или за да се измоли снизхождението на боговете преди да се предприеме рискована стъпка. В Илиада всеки банкет започва с молитва и жертвоприношение. Жертвените ритуали играят голяма роля във взаимоотношенията на хората с боговете.
[[Файл:Map greek sanctuaries-en.svg|мини|250п|ляво|Карта на светилищата в Древна Гърция]]
== Светилища и храмове ==
{{основна|Древногръцки храм}}
Светилищата са важно място в Древна Гърция, всяко от тях е посветено на бога, почитан в околността. В ''Омировите химни'' има сведения за връзката на [[Деметра]] с мястото на нейното светилище в [[Елевзина]] и на Аполон със светилищата му в [[Делфи]] и [[Делос]]<ref name="brit_Gree">{{Цитат уеб
| заглавие = Greek mythology {{!}} Gods, Stories, & History
| автор = 
| труд = Encyclopedia Britannica
| дата = 
| достъп_дата = 4 април 2019
| уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Greek-mythology#ref533638
| език = en
| цитат = Homeric Hymns to Demeter, a goddess of agriculture, and to the Delian and Pythian Apollo describe how these deities came to be associated with sites at Eleusis, Delos, and Delphi, respectively
}}</ref>. Основното светилище на Аполон е в Делфи, където неговата жрица [[Пития]] дава отговори на въпроси, прави прорицания, гадае и т.н. Гърците считат, че тук е маркиран на специален камък центърът (пъпът) на [[Земя]]та. Други светилища на Аполон има на остров [[Делос]] и в [[Кларос]]. Важни светилища от значение за целия елински свят има също в [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], [[Додона]], [[Епидавър]] и [[Самотраки]]. В [[Йония]] централното светилище е Панйонион на склоновете на Микале, друго важно светилище е [[Дидима (Мала Азия)|Дидима]].

Централно място в светилището заема ''теменосът'' (τέμενος) посветен на божеството, в което се разполага [[Древногръцки храм|храмът]], [[олтар]]ът и всички други свещени или природни предмети, свързани с култа. Например в [[Акропол (Атина)|атинския Акропол]] в теменоса се намира свещеното маслинено дърво на богиня Атина. Дълго време се запазва почитта към най-старите култови фигури (''ксоанони''), наред с по-новите скулптури на божествата. Така например най-почитаната статуя на богинята Атина не била колосалната статуя от злато и слонова кост, издигната от [[Фидий]] в [[Партенон]]а, а един стар ксоанон от маслиново дърво, пазен в [[Ерехтейон]]а, за който вярвали, че е паднал от небето. Там с тържествена процесия на всеки четири години на празника Големите [[Панатенеи]] се принасял в дар пеплос, изтъкан за богинята от млади момичета от най-знатните фамилии на Атина<ref name="Ш"/>.

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
* {{Цитат уеб
| заглавие = Greek religion {{!}} Beliefs, History, & Facts
| автор = John Richard Thornhill Pollard and A.W.H. Adkins
| труд = [[Енциклопедия Британика]]
| дата = 30 май 2018
| достъп_дата = 28 януари 2019
| уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Greek-religion#ref65479
| цитат = 
| език = en
}}

== Вижте също ==
* [[Родословно дърво на гръцки богове]]
* [[Древногръцки изначални богове]]
* [[Древногръцки морски богове]]
* [[Древногръцки храм]]

{{превод от|en|Ancient Greek religion|826044515}}

{{Древногръцка митология}}

[[Категория:Религия в Древна Гърция| ]]