Преглед на кода на Рихард Вагнер

{{Личност
| име-оригинал     = Richard Wagner
| категория        = музикант
| портрет          = RichardWagner.jpg
| портрет-описание = През 1871 година
| вложки           = 
{{Личност/Музикант
| категория        = музикант
| направление          = [[Музика на Романтизма|Романтизъм]]
| период-на-активност  = 1833 – 1883 г.
}} }}

'''Вилхелм Рихард Вагнер''' ({{lang|de|Wilhelm Richard Wagner}}, {{IPA|[ˈʁiçaʁt ˈvaːɡnɐ]}}) е [[Германия|германски]] [[композитор]], театрален предприемач, общественик и [[диригент]], известен главно със своите [[опера|опери]] (или „музикални драми“, както са наречени по-късно). За разлика от повечето оперни композитори, Вагнер пише винаги както музиката, така и [[либрето]]то за своите сценични произведения. Първоначално той си създава репутация като автор от [[Музика на Романтизма|романтичното]] направление на [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]] и [[Джакомо Майербер|Майербер]], но след това извършва революция в операта със своята концепция за „[[тотално произведение на изкуството]]“ (''Gesamtkunstwerk''), синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство, което прокламира в поредица есета между 1849 и 1852 година. Вагнер реализира тези идеи най-пълноценно в първата половина на цикъла опери „[[Пръстенът на Нибелунгите]]“.

Композициите на Вагнер, особено тези от късния му период, са забележителни със своята контрапунктна [[текстура]], богат [[хроматизъм]], [[Хармония (музика)|хармонии]] и [[оркестрация]], както и с усложненото използване на [[лайтмотив]]и – музикални теми, свързани с определени герои, места или елементи на сюжета. Той е сред пионерите на нововъведения, като крайният хроматизъм и бързото преместване на тоналния център, които оказват силно влияние върху последвалото развитие на [[класическа музика|класическата музика]]. Операта му „[[Тристан и Изолда (опера)|Тристан и Изолда]]“ понякога е сочена за начална точка на съвременната музика.

Рихард Вагнер изгражда свой собствен оперен театър – [[Байройтски фестивален театър|Байройтския фестивален театър]], в проекта на който въвежда множество нови елементи. В него са поставени премиерите на „Пръстенът на Нибелунгите“ и „[[Парсифал (опера)|Парсифал]]“, в него продължават и днес да се изпълняват [[Байройтски канон|най-значимите сценични произведения]] на композитора по време на ежегодния [[Байройтски фестивал|Вагнеров фестивал]]. В края на живота си Вагнер отново променя възгледите си за относителната тежест на музика и драма в операта и той се връща към по-традиционни форми с произведения като „[[Нюрнбергските майстори певци]]“.

До последните му години животът на Вагнер е съпътстван от политически изгнания, бурни любовни връзки, бедност и многократни бягства от кредитори. Спорните му мнения за музиката, драмата и политиката предизвикват чести коментари в последните десетилетия, особено проявите му на [[Антисемитизъм|антисемитски]] настроения. Последствията от идеите на Вагнер могат да се проследят в различни клонове на изкуството на XX век, като влиянието им се разпростира и в области като дирижиране, философия, литература, изобразително изкуство и театър.

== Биография ==
=== Ранни години ===
[[Файл:Wagnerbruhl.jpg|мини|Родната къща на Вагнер на улица „Брюл“ №3 в Лайпциг|alt=Сграда на четири етажа с отворен магазин от едната страна на сводов проход и мансардни прозорци в покрива, със скулптурна фигура на животно над свода]]

Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 година в [[Лайпциг]], на улица „Брюл“ №3 в еврейския квартал на града. Въпреки това той е етнически [[ерманци|немец]], девето дете в семейството на полицейския чиновник Карл Фридрих Вагнер и Йохана Розина Вагнер (родена Пец), дъщеря на хлебар.{{hrf|Wagner|1992|3}}{{hrf|Newman|1976a|12}} Бащата на Вагнер умира от тиф шест месеца след раждането му, след което майка му живее с актьора и драматург [[Лудвиг Гайер]], приятел на бащата на Вагнер.{{hrf|Newman|1976a|6}} През август 1814 година Йохана изглежда се омъжва за Гайер, макар че в регистрите не е запазена информация за това,{{hrf|Gutman|1990|7}} и семейството се премества в жилището на Гайер в [[Дрезден]]. През първите 14 години от живота си Вагнер носи името Вилхем Рихард Гайер, като по-късно изглежда смята, че Гайер е и негов биологически баща.{{hrf|Newman|1976a|9}}

Любовта на Гайер към театъра е наследена и от неговия доведен син, който взема участие в представленията му. В своята автобиография Вагнер пише, че веднъж е играл ролята на [[ангел]].{{hrf|Wagner|1992|5}} В края на 1820 година той постъпва в училището на пастор Вецел в Посендорф край Дрезден, където учи и малко пиано от учителя си по латински.{{hrf|Newman|1976a|32 – 33}} Вагнер се справя трудно с инструмента, като предпочита да учи по слух театрални увертюри. След смъртта на Гайер през 1821 година Рихард е изпратен на разноски на брата на Гайер в „Кройцшуле“, училище с пансион към момчешкия хор на дрезденската църква „[[Кройцкирхе]]“.{{hrf|Newman|1976a|45 – 55}} На девет години той е силно впечатлен от готическите елементи в операта на [[Карл Мария фон Вебер]] „[[Вълшебният стрелец]]“, който има възможност да гледа под диригентството на автора.{{hrf|Gutman|1990|78}} По това време Вагнер има амбицията да пише пиеси и първата творба в [[Каталог на Вагнеровите произведения|Каталога на Вагнеровите произведения]], означавана с ''WWV 1'', е трагедията „Леубалд“ (''„Leubald“''). Започната от него като ученик през 1826 година, тя е силно повлияна от [[Уилям Шекспир|Шекспир]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]]. Вагнер иска да я постави под музикален съпровод и убеждава семейството си да го изпрати на уроци по музика.{{hrf|Wagner|1992|25 – 27}}

През 1827 година семейството се връща в Лайпциг, където през следващите няколко години Вагнер взема първите си уроци по [[хармония (музика)|хармония]] при Кристиан Готлиб Мюлер.{{hrf|Newman|1976a|63 – 71}} През януари 1828 година той за пръв път чува в концертната зала „[[Гевандхаус]]“ [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховеновата]] [[Симфония № 7 (Лудвиг ван Бетховен)|Симфония № 7]], а през март и [[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|Симфония № 9]]. Бетховен се превръща в голямо вдъхновение за него и той пише транскрипция за пиано на Симфония № 9.{{hrf|Wagner|1992|35 – 36}} Вагнер е силно впечатлен и от изпълнение на [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцартовия]] „[[Реквием]]“.{{hrf|Newman|1976a|62}} От този период датират ранните му сонати за пиано и първите му опити за оркестрови увертюри.{{hrf|Newman|1976a|76 – 77}}

През 1829 година Рихард Вагнер присъства на представление на драматичното сопрано [[Вилхелмине Шрьодер-Дефринт]], която се превръща в негов идеал за сливане на драма и музика в операта. В своята автобиография той пише: „Когато погледна назад през целия си живот, не намирам друго събитие, което да поставя наравно с това като впечатление, предизвикано в мен“ и смята, че „дълбоко човешкото и екстатично изпълнение на тази несравнима артистка“ разпалва у него „почти демоничен огън“.{{hrf|Wagner|1992|37}}

През февруари 1831 година Вагнер постъпва в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]], където става член на Саксонското студентско братство.{{hrf|Wagner|1992|44}} Той взема и уроци по композиция при [[Кристиан Теодор Вайнлиг]],{{hrf|Wagner|1992|44}} който е толкова впечатлен от способностите му, че отказва да взима пари за уроците. Вайнлиг организира публикуването на посветената на него Соната за пиано в си-бемол мажор, която става Вагнеровият Опус № 1. Година по-късно Вагнер композира своята повлияна от Бетховен [[Симфония в до мажор]], която е изпълнена в [[Прага]] през 1832 година{{hrf|Millington|2001|309}} и в Лайпцигската „Гевандхаус“ през следващата година.{{hrf|Newman|1976a|95}} След това той започва да работи върху операта „Сватбата“ (''„Die Hochzeit“''), която остава недовършена.{{hrf|Millington|2001|321}}

В университета Вагнер слуша лекции по [[философия]] и [[естетика]]. В този период той попада в кръга на полските революционери-изгнаници и през 1832 година съпровожда граф Тишкевич в неговото пътешествие до [[Моравия]], а от там заминава за [[Виена]].

=== Ранна кариера ===
[[Файл:Minna.jpg|мини|upright=0.7|ляво|Портрет на [[Мина Планер]] през 1835 година от Александер фон Отерщет]]

През 1833 година братът на Вагнер Алберт му намира работа като ръководител на хора в театъра на [[Вюрцбург]].{{hrf|Newman|1976a|76 – 98}} През тази година двадесетгодишния Вагнер композира първата си завършена опера – „Феите“ (''„Die Feen“''). Тя имитира стила на Вебер и е поставена половин век по-късно, малко след смъртта на автора.{{hrf|Millington|2001|271 – 273}}

След като се завръща в Лайпциг през 1834 година Вагнер за кратко е музикален директор на оперния театър в [[Магдебург]].{{hrf|Newman|1976a|173}} Там той пише и поставя през 1836 година операта „Забранената любов“ (''„Das Liebesverbot“''), базирана на Шекспировата „[[Мяра за мяра]]“. Постановката се проваля само с едно представление, а фалитът на театъра оставя автора в тежко финансово положение.{{hrf|Millington|2001|13, 273 – 274}}{{hrf|Gutman|1990|52}} В Магдебург Вагнер се влюбва в актрисата [[Мина Планер]] и след провала на „Забранената любов“ той заминава при нея в [[Кьонигсберг]], където тя му помага да си намери работа в местния театър.{{hrf|Newman|1976a|212}} Двамата се женят на 24 ноември 1836 година, но половин година по-късно Мина го изоставя и отива да живее с друг мъж.{{hrf|Newman|1976a|214, 217}} През юни 1837 година Вагнер става музикален директор на операта в [[Рига]].{{hrf|Newman|1976a|226 – 227}} Там той работи със сестрата на Мина Амали, която също е певица, и през 1838 година отново се събира със съпругата си.{{hrf|Newman|1976a|229 – 231}}

През 1839 година Рихард Вагнер и Мина Планер натрупват толкова дългове, че са принудени да напуснат Рига, бягайки от кредиторите си.{{hrf|Newman|1976a|242 – 243}} Това е първият епизод на постоянните проблеми с дълговете, които преследват Вагнер през целия му живот.{{hrf|Millington|2001|116 – 118}} Двамата заминават за [[Лондон]] с кораб,{{hrf|Newman|1976a|249 – 250}} като бурното пътуване се превръща във вдъхновение за операта „[[Летящият холандец (опера)|Летящият холандец]]“ (''„Der fliegende Holländer“''), написана малко по-късно от Вагнер по скеч от [[Хайнрих Хайне]].{{hrf|Millington|2001|277}} През септември 1839 година двамата пристигат в [[Париж]], където остават в продължение на три години. Вагнер се издържа като пише статии и аранжира опери на други композитори, главно за издателската къща на [[Морис Шлезингер]]. През този период той пише и оперите „[[Риенци]]“ и „Летящият холандец“.{{hrf|Newman|1976a|268 – 324}}

=== Дрезден и заминаване в емиграция ===
[[Файл:Richard Wagner c.1840.jpg|мини|180п|Вагнер около 1840 година, портрет от Ернест Бенедикт Киц]]

Рехард Вагнер завършва „Риенци“ през 1840 година. Със силната подкрепа на [[Джакомо Майербер]]{{hrf|Newman|1976a|316}} операта е одобрена за изпълнение от Дворцовия театър на [[Саксония]] и през 1842 година Вагнер пристига в [[Дрезден]]. Той описва в датиращата от това време „Автобиографична скица“ облекчението си от завръщането в Германия и пише, че на път от Париж „за пръв път видях Рейн – с горещи сълзи в очите аз, бедният артист, се заклех във вечна вярност към моето германско отечество“.{{hrf|Wagner|1994|19}} „Риенци“ е представена за пръв път на сцена на 20 октомври със значителен успех.{{hrf|Millington|2001|274}}

Вагнер остава в Дрезден през следващите шест години, като е назначен за официален Диригент на Кралския двор на Саксония.{{hrf|Newman|1976a|325 – 509}} През този период той поставя там „Летящият холандец“ (2 януари 1843){{hrf|Millington|2001|276}} и „[[Танхойзер (опера)|Танхойзер]]“ (''„Tannhäuser“'', 19 октомври 1845){{hrf|Millington|2001|276}}, първите две от поредицата опери на неговия среден период. Той участва активно в артистичния живот на Дрезден, като сред близките му контакти са композиторът [[Фердинанд Хилер]] и архитектът [[Готфрид Земпер]].{{hrf|Millington|2001|31}}{{hrf|Conway|2012|192 – 193}}

[[Файл:Richard Wagners Steckbrief 1849.jpg|мини|ляво|upright|Заповедта за арест на Рихард Вагнер, издадена на 16 май 1849 година]]

Престоят на Рихард Вагнер в Дрезден е прекъснат рязко, заради връзките му с политическата левица. Той е близък с ориентираните към [[Социализъм|социализма]] местни националисти, като често се среща с известния диригент и републиканец [[Аугуст Рьокел]] и руския анархист [[Михаил Бакунин]].{{hrf|Gutman|1990|118}} Той е повлиян и от възгледите на [[Пиер-Жозеф Прудон]] и [[Лудвиг Фойербах]]{{hrf|Millington|2001|140 – 144}} и играе второстепенна поддържаща роля в [[Майско въстание|Майското въстание]] в Дрезден през 1849 година, по време на [[Германска революция (1848 – 1849)|Германската революция]]. За да избегне арест след потушаването на въстанието, Вагнер напуска страната и отива в Париж, след което се установява в [[Цюрих]],{{hrf|Wagner|1992|417 – 420}} като първоначално живее при приятеля си, композитора [[Александър Мюлер]].{{hrf|Wagner|1911|154}}

Вагнер ще прекара следващите дванадесет години в изгнание от Германия. Той завършва „[[Лоенгрин (опера)|Лоенгрин]]“ (''„Lohengrin“''), последната опера от средния си период, малко преди Дрезденското въстание и след заминаването си пише отчаяни писма до своя приятел [[Ференц Лист]] да я постави в негово отсъствие. Лист дирижира премиерата на операта във [[Ваймар]] през август 1850 година.{{hrf|Wagner|1987|199}}{{hrf|Millington|2001|282, 285}} Въпреки това личното положение на Вагнер е тежко, като той остава изолиран от германските музикални среди и няма никакъв редовен доход. През 1850 година Юли, съпругата на неговия приятел Карл Ритер, започва да му плаща малка пенсия, която поддържа до 1859 година. С помощта от нейния приятел Джеси Лосо пенсията трябва да осигури на Вагнер годишен доход от 3 хиляди [[талер]]а, но схемата се проваля, след като Вагнер започва любовна връзка със съпругата на Лосо. През 1850 година той дори планира да избяга с нея, но не успява след намесата на съпруга.{{hrf|Millington|2001|27, 30}}{{hrf|Newman|1976b|133 – 156, 247 – 248, 404 – 405}} Междувременно съпругата на Вагнер Мина, която не харесва оперите му след „Ренци“, изпада във все по-дълбока депресия. Здравето на Вагнер също се влошава, според биографа му [[Ърнест Нюман]] „главно в резултат на изопнати нерви“, което му пречи да продължи да работи.{{hrf|Newman|1976b|137 – 138}}

През първите си години в Цюрих Рихард Вагнер публикува главно есета. В „Изкуството на бъдещето“ (''„Das Kunstwerk der Zukunft“'', 1849) той описва възгледите си за операта, като „[[тотално произведение на изкуството]]“ (''Gesamtkunstwerk''), обединяващо различните изкуства, като музика, песен, танц, поезия, изобразително изкуство и сценография. „Еврейството в музиката“ (''„Das Judenthum in der Musik“'', 1850) е първият му публикуван текст с [[Антисемитизъм|антисемитско]] съдържание,{{hrf|Conway|2012|197 – 198}} в който той твърди, че [[евреи]]те нямат връзка с немския дух и поради това са способни да създават само незадълбочена и изкуствена музика. Според него те композират, за да постигнат популярност и съответно финансов успех, а не създават автентични произведения на изкуството.{{hrf|Conway|2012|261 – 263}}

=== Музикална драма, Венеция и Париж ===
{{раздел-мъниче}}

В есето „Опера и драма“ (''„Oper und Drama“'', 1851) Вагнер описва своята идея за драматична [[естетика]], която ще използва в оперите от цикъла „[[Пръстенът на Нибелунгите]]“ (''„Der Ring des Nibelungen“''). Още в Дрезден той започва да работи по сценария на бъдещия цикъл от четири опери. Първоначално, през 1848 година, той пише либрето за една опера – „Смъртта на Зигфрид“ (''„Siegfrieds Tod“''). След пристигането си в Цюрих той разширява сюжета с операта „Младият Зигфрид“ (''„Der junge Siegfried“''), която разглежда ранните години на героя. Той завършва текста на цикъла с либретата на „[[Валкирия (опера)|Валкирия]]“ (''„Die Walküre“'') и „[[Рейнско злато]]“ (''„Das Rheingold“'') и преработва останалите либрета в съответствие с новата си концепция, завършвайки ги през 1852 година.{{hrf|Millington|2001|297}} Идеята за опера от „Опера и драма“ и други есета от този период на практика отричат оперите на самия Вагнер до „Лоенгрин“. Донякъде в опит да обясни промяната във възгледите си, през 1851 година Вагнер публикува автобиографичния текст „Обръщение към моите приятели“ (''„Eine Mittheilung an meine Freunde“'').{{hrf|Treadwell|2008|182 – 190}}

Рихард Вагнер започва да композира музиката за „Рейнско злато“ между ноември 1853 и септември 1854 година, а непосредствено след това – и за „Валкирия“, писана между юни 1854 и март 1856 година.{{hrf|Millington|2001|289, 292}} Той започва работа и по третата опера от цикъла, която вече нарича просто „[[Зигфрид (опера)|Зигфрид]]“ (''„Siegfried“''), вероятно през септември 1856 година, но до юни 1857 година е завършил само първите две действия и решава да спре да работи по нея, за да се фокусира върху една нова идея – „[[Тристан и Изолда (опера)|Тристан и Изолда]]“ (''„Tristan und Isolde“''),{{hrf|Millington|2001|289, 294, 300}} базирана на легендата от [[Артур|Артурианския цикъл]].

Източник на вдъхновение за „Тристан и Изолда“ става философията на [[Артур Шопенхауер]], най-вече неговата „[[Светът като воля и представа]]“, с която Вагнер се запознава през 1854 година, благодарение на поета [[Георг Хервег]]. По-късно Вагнер нарича това най-важното събитие в своя живот.{{hrf|Wagner|1992|508 – 510}} Обстоятелствата на личния му живот го превръщат лесно в поддръжник на едно определено разбиране за Шопенхауеровата философия – дълбоко песимистичен възглед за съдбата на човека. Вагнер остава последовател на Шопенхауер до края на живота си.{{hrf|Magee|2000|276 – 278}}

Сред доктрините на Шопенхауер е тази, че музиката заема върховно място сред изкуствата като пряка проява на същността на света – сляпата импулсивна воля.{{hrf|Magee|1988|77 – 78}} Този възглед противоречи на позициите на Вагнер от „Опера и драма“ за водещата роля на драматургията в операта. Изследователите смятат, че под влияние на Шопенхауер Вагнер възлага по-централна роля на музиката в своите късни опери, включително втората половина от цикъла „Пръстенът на Нибелунгите“, която му предстои да композира.{{hrf|Dahlhaus|1979|}}{{hrf|Nietzsche|2009|5}} Влияние на Шопенхауер се забелязва и в някои от следващите либрета на Рихард Вагнер.{{hrf|Magee|2000|251 – 253}}

=== Завръщане в Германия ===
{{раздел-мъниче}}

През май 1864 г. Вагнер получава покана от крал Лудвиг II Баварски да заживее в Мюнхен. Току-що преживял провал във Виена, Вагнер се възползва от този шанс. Настанен е в двореца на улица „Бринерщрасе“. Започва да оказва влияние върху краля, вследствие на което получава достатъчно пари за покриването на всичките му разходи за разточителния си начин на живот и измества диригента на дворцовия оркестър, Франк Лахнер. На 11 юни 1865 г. премиерата на „Тристан и Изолда“ бива дирижирана от Ханс фон Бюлов, съпруг на любовницата на Вагнер. През 1865 г. Козима фон Бюлов ражда първото дете на Вагнер. Мюнхенчани недоволстват от влиянието на Вагнер и протестират докато той напуска града на 10 декември 1865 г. Вагнер се връща в града за кратко през 1869 г., когато пише „Рейнско злато“ и през 1870 г., когато пише „Валкирия“. Под негово влияние е построен фестивален дворец в [[Байройт]].{{hrf|Блед|2013|141 – 143}}

=== Байройт и последни години ===
Годината е [[1870]], когато Рихард Вагнер посетил [[Байройт]], защото бил чел за сградата на [[Маркграфската опера]], чиято огромна сцена му се струвала подходяща за неговите оперни постановки. В крайна сметка се оказало, че мястото за оркестъра не побира многобройните музиканти в опери като „Пръстенът на Нибелунгите“. Затова Вагнер се заел със задачата, да построи в Байройт свой собствен Фестивален комплекс. Градът го подкрепил в това негово начинание и Общинският съвет му предоставил на разположение парцел, намиращ се на зелен хълм в непосредствена близост до центъра на града. Същевременно Вагнер се сдобил и с място, намиращо се до Дворцовата градина, където построил своята къща, наречена от него самия „[[Дом Ванфрийд]]“. В градината на къщата се намират и гробовете на Рихард Вагнер и съпругата му [[Козима]], както и гробът на любимото му куче. От [[1976]] г. вила [[Ванфрийд]] помещава [[Вагнеровия музей]].

[[Файл:Bayreuth_Festspielhaus_2006-07-16.jpg|мини|дясно|300px|Фестивалният комплекс на Рихард Вагнер в Байройт]]

На [[22 май]] [[1872]] били положени основите на Фестивалния комплекс, който бил открит тържествено на [[14 август]] [[1876]] г. Архитект на комплекса бил Ото Брюквалд от Лайпциг, който вече бил доказал таланта си при построяването на Лайпцигския и Алтенбургския театър. През [[1951]] г. в [[Байройт]], под ръководството на Вийланд и Волфганг Вагнер, се състоял и първият следвоенен Фестивал „Рихард Вагнер“. Фестивалът в Байройт (така наречените „Вагнерови празници“) е едно от най-важните културни събития в [[Германия]], превърнало се в уважавана традиция. Той се провежда ежегодно, започвайки в края на юли и продължава до края на август, радвайки се на огромен зрителски интерес.

== Произведения ==
Вагнер остава в историята на изкуството с уникалния замах на творбите си. С повечето си произведения композиторът въвежда нови техники на хармонията, изпълнението и интерпретацията на различните елементи на [[опера]]та. На него принадлежи концепцията за „музикалната драма“ като съвършено единство на [[поезия]], [[музика]] и [[танц]], обединени в драматургиката на сценичното изпълнение.

=== Опери ===
* ''„Сватбата“'' – Die Hochzeit ([[1832]])-Недовършена
* ''„Феите“'' – Die Feen ([[1834]])
* ''„Забранената любов“'' – Das Liebesverbot ([[1836]])
* ''„Риенци, последният трибун“'' – Rienzi ([[1840]])
* ''„[[Летящият Холандец (опера)|Летящият холандец]]“'' – Der fliegende Holländer ([[1843]])
* ''„[[Танхойзер (опера)|Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург]]“'' – Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg ([[1845]])
* ''„[[Лоенгрин (опера)|Лоенгрин]]“'' – Lohengrin ([[1848]])
* ''„[[Пръстенът на Нибелунгите]]“'' – Der Ring des Nibelungen с четири части:
** ''„[[Рейнско злато]]“'' – Das Rheingold ([[1854]])
** ''„[[Валкирия (опера)|Валкирия]]“'' – Die Walküre ([[1856]])
** ''„[[Зигфрид (опера)|Зигфрид]]“'' – Siegfried ([[1871]])
** ''„[[Залезът на боговете]]“'' – Götterdämmerung ([[1874]])
* ''„[[Тристан и Изолда]]“'' – Tristan und Isolde ([[1859]])
* ''„[[Нюрнбергските майстори певци]]“'' – Die Meistersinger von Nürnberg ([[1867]])
* ''„Парсифал“'' – Parsifal ([[1882]])

=== Неоперна музика ===
Встрани от неговите опери, Вагнер композира относително малко музикални произведения. Това включва една симфония (написана на 19-годишна възраст), Фаустовата симфония (от която той завършва само първата част, позната като Фаустова увертюра), още няколко увертюри, хорови произведения и такива за пиано, както и реоркестрация на произведението на [[Кристоф Глук|Кристоф Вилибалд Глук]] Iphigénie en Aulide ([[Ифигения в Авлида (опера)|Ифигения в Авлида]]).

=== Литературни съчинения ===
Вагнер е бил изключително плодотворен писател през целия си живот, бил е автор на стотици книги, поеми и статии, както и обемиста кореспонденция. Неговите произведения покриват широк спектър от теми, включително политиката, философията и детайлния анализ (понякога противоречив) на неговите собствени опери. Забележителни есета са „Oper und Drama“ (''„Опера и драма“'', 1851), есе върху теория на операта и „Das Judenthum in der Musik“ (''„Юдаизмът в музиката“'', 1850), полемика срещу еврейските композитори като цяло и [[Джакомо Мейербер]] в частност. Той също пише автобиографията ''Моят живот'' (1880).

== Медия ==
{{multi-listen start}}
{{multi-listen item|filename=Richard Wagner_-_Tristan und Isolde_-_Vorspiel.ogg|title=Тристан и Изолда: Прелюдия|format=[[Ogg]]}}
{{multi-listen end}}

== Бележки ==
<references />

; Цитирани източници
* {{cite book | last      = Блед | first = Жан-Пол | authorlink = Жан-Пол Блед | year = 2013 | title = История на Мюнхен | publisher = Рива | location = София | isbn = 9789543204236 | lang = }}
* {{cite book | last      = Conway | first = David | year = 2012 | title = Jewry in Music: Entry to the Profession from the Enlightenment to Richard Wagner | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 978-1-107-01538-8 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Dahlhaus | first = Carl | year = 1979 | title = Richard Wagner's Music Dramas | url      = https://archive.org/details/richardwagnersmu00dahl | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 978-0-521-22397-3 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Gutman | first = Robert W | year = 1990 | title = Wagner—The Man, His Mind and His Music | url      = https://archive.org/details/richardwagnerman0000gutm_g0x8 | publisher = Harvest Books | location = Orlando | isbn = 978-0-15-677615-8 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Magee | first = Bryan | year = 1988 | title = Aspects of Wagner | url      = https://archive.org/details/aspectsofwagner0000mage_c9m4 | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | isbn = 978-0-19-284012-7 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Magee | first = Bryan | year = 2000 | title = Wagner and Philosophy | publisher = Allen Lane | location = London | isbn = 978-0-7139-9480-3 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Millington | first = Barry (ed.) | year = 2001 | title = The Wagner Compendium: A Guide to Wagner's Life and Music | publisher = Thames and Hudson | location = London | isbn = 0-02-871359-1 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Newman | first = Ernest | year = 1976a | title = The Life of Richard Wagner. Vol. I | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 978-0-685-14824-2 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Newman | first = Ernest | year = 1976b | title = The Life of Richard Wagner. Vol. II | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | lang = en }}
* {{cite web | last = Nietzsche | first = Friedrich | authorlink = Фридрих Ницше | year = 2009 | url = http://records.viu.ca/~johnstoi/Nietzsche/genealogy3.htm | title = On the Genealogy of Morals – A Polemical Tract | work = records.viu.ca | publisher = records.viu.ca | accessdate = 14 март 2014 | lang = en | архив_дата = 2013-08-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130808151242/http://records.viu.ca/~johnstoi/Nietzsche/genealogy3.htm }}
* {{cite | фамилия-част   = Treadwell | име-част = James | заглавие-част = The Urge to Communicate | фамилия = Grey | име = Thomas S. (ed.) | заглавие = Cambridge Companions to Music|The Cambridge Companion to Wagner | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 2008 | isbn = 978-0-521-64439-6 | език = en | страница = 179 – 191}}
* {{cite book | last      = Wagner | first = Richard | coauthors = Elli William Ashton | year = 1911 | title = Family Letters of Richard Wagner | url      = https://archive.org/details/cu31924017758073 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Wagner | first = Richard | year = 1987 | title = Selected Letters of Richard Wagner | publisher = Dent | location = London | isbn = 0-460-04643-8 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Wagner | first = Richard | year = 1992 | title = My Life | publisher = Da Capo Press | location = New York | isbn = 978-0-306-80481-6 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Wagner | first = Richard | year = 1994 | title = Vol. 1. The Artwork of the Future and Other Works | publisher = University of Nebraska Press | location = Lincoln (NE) and London | isbn = 978-0-8032-9752-4 | lang = en }}

== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Рихард Вагнер}}
* Любомир Сагаев, [https://chitanka.info/text/8501/28 „Рихард Вагнер“], В: „Книга за операта“, 1983
* [[Венцеслав Константинов]], [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/tmann.htm ''„Рихард Вагнер през погледа на Томас Ман“''], В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
* [http://perso.orange.fr/mengelberg/MEISTERSINGER.MP3 Архивен запис на увертюрата към операта „Нюрнбергските майстори певци“]
* [http://www2.uah.es/coro_univ_alcala/Descargas/Grabaciones%20Mp3/Operas/Lohengrin.mp3 Сватбен марш от операта „Лоенгрин“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160413225909/http://www3.uah.es/coro_univ_alcala/Descargas/Grabaciones%20Mp3/Operas/Lohengrin.mp3 |date=2016-04-13 }}

{{романтизъм}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Вагнер, Рихард}}
[[Категория:Германски композитори]]
[[Категория:Германски диригенти]]
[[Категория:Германски есеисти]]
[[Категория:Композитори на Романтизма]]
[[Категория:Оперни композитори]]
[[Категория:Германски либретисти]]
[[Категория:Германски автобиографи]]
[[Категория:Антисемити]]
[[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]]
[[Категория:Родени в Лайпциг]]
[[Категория:Починали във Венеция]]
[[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]]