Ръкопляскане

Ръкопляскането (още аплодисменти) (на латински: applaudere – „за да удариш“, „пляскаш“) е предимно форма на овации или похвали, изразени с акта на пляскане или удряне на дланите на ръцете, за да се създаде шум. Публиката обикновено аплодира след изпълнения, като музикален концерт, реч или пиеса, в знак на удоволствие и одобрение. Ръкопляскане в днешно време е много популярно и в повечето страни членовете на публиката пляскат ръцете си на случаен принцип, за да издадат постоянен шум. Има тенденция да се синхронизира по естествен начин в слаба степен – в Русия, Норвегия и много страни от Северна и Източна Европа синхронизираното пляскане е по-популярно от случайното пляскане.

История

Аплодисменти

Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.

Възрастта на обичая да се ръкопляска е несигурна, но е широко разпространена сред човешките култури. Разнообразието от неговите форми е ограничено само от способността да се измислят средства за издаване на шум^[1] (напр. Тъпчене с крака или потупване на юмруци или ръце по маса). Във всяка култура обаче ритуала обикновено е предмет на конвенции.

Древните римляни са ръкопляскали на публични представления, за да изразят степен на одобрение: щракване с пръст и палец, пляскане с плоската част дланта или формираната от нея вдлъбнатина, и размятане края на тогата.^[2] Император Аврелиан замества размятанего на тогата с размахването на салфетки (орариум), които той е раздал на римския народ. В римския театър, в края на пиесата, главният актьор извиква „Valete et plaudite!“, а публиката, водена от неофициални хорего, скандира одобрението си антифонно.^[1]Това често се организира и заплаща.^[3]

По същия начин клакьори (от френски: claque – „шамари“) е организирана група от професионални аплодисменти във френските театри и оперни театри, които са платени от изпълнителя (изпълнителите), за да създадат илюзията за повишено ниво на одобрение от публиката.

В християнството обичаите на театъра са възприети от църквите. Евсевий^[4] казва, че Павел от Самосата насърчава събранието да посочи одобрението на неговата проповед, като размахва ленени кърпи (на гръцки: οθοναις), а през IV и V век аплодисментите на реториката на популярните проповедници са станали утвърден обичай. Аплодисментите в църквата в крайна сметка излизат от мода, и отчасти поради влиянието на квазирелигиозната атмосфера на представленията на оперите на Рихард Вагнер в Bayreuth Festspielhaus, чийто благоговеен дух вдъхновява това и скоро се разпростира и към театъра и концертната зала.^[1]

Характеристики на аплодисментите

Аплодисментите имат три основни характеристики:

Сила: Интензивност на аплодисментите
Темпо: Скорост на повторение на пляскане, честотата
Продължителност: Времетраене на аплодисментите

Според тези характеристики аплодисментите могат да бъдат класифицирани в следните категории: освиркване, отсъствие на аплодисменти, слабо, колективно, интензивно и овация.^[5]

Протокол

Добре разпознаваемите политици, актьори и музиканти често получават аплодисменти веднага щом се появят за първи път на сцената, дори преди да е започнала тяхната изпълнителска дейност. Това признание е дадено, за да покаже възхищение от миналите им постижения и не е отговор на представлението, на което присъства публиката.

Галерия

Ръкопляскане на концерт
Ръкопляскане на сватба
Окуражаващо ръкопляскане по време на състезание
Ръкопляскане на призьора
Ръкопляскане като поздрав

Източници

↑ ^а ^б ^в Шаблон:EB1911
↑ Dictionary of Greek and Roman Antiquities, page 843 Архив на оригинала от май 2, 2008 в Wayback Machine.
↑ Böttiger, Über das Applaudieren im Theater bei den Alten, Leipz., 1822
↑ Church History, vii. 30
↑ Nelson´s Model

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Applause в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[EB1911-1] а ^б ^в Шаблон:EB1911

[2] Dictionary of Greek and Roman Antiquities, page 843 Архив на оригинала от май 2, 2008 в Wayback Machine.

[3] Böttiger, Über das Applaudieren im Theater bei den Alten, Leipz., 1822

[4] Church History, vii. 30

[5] Nelson´s Model

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]