Свети Николай (Виница)

„Свети Николай“
Миколаївська церква
	„Свети Николай“ Миколаївська церква
	Изглед
	Местоположение във Виница
Вид на храма	православна църква
Страна	Украйна
Населено място	Виница
Посветен на	Николай Чудотворец
Вероизповедание	Украинска православна църква (Московска патриаршия)
Епархия	Виницка и Могильов-Подолска
Статут	действаща
	„Свети Николай“ в Общомедия

„Свети Николай“ (на украински: Микільська церква) е най-старата действаща православна църква във Виница, построена през 1746 г., със средства на Антон Постелник. Понастоящем църквата принадлежи на Украинската православна църква на Московската патриаршия.

История

През XVIII век, на десния бряг на Южен Буг, е построен Новия град. В района, изграден от три нови полски католически манастира, има множество магазини и лавки, и няма място за изграждането на православна църква.^[1]

Поради това църквата е построена на левия бряг, в Стария град, наричан „Стара Виница“. Храмът се намира под планината, където е било мястото на първият замък във Виница. Селището край този замък е съществувало до края на XIX век и около 1890 г. е разрушено за място за каменна кариера (край замъка в гората са намерени скелет на субдолихоцефал, две полирани каменни брадви и каменен чук).

През 1552 г. се споменават 6 православни църкви във Виница, сред които е и църква „Свети Николай“.^[2] Очевидно именно на нейното място е построена и новата със същото име.

Църквата „Свети Николай“ е изработена от дъб. На стълбовете на входната врата е изрязан традиционен надпис:

„

Старанием ктитора Антона Постельника во имя Отца и Сына и Святого Духа Аминь. Сооружися храм сей Святителя Христова Николая року Божия 1746 месяца апреля 11 дня

“

Църквата е направена без нито един гвоздей и е издигната на мястото на Николаевската църква от 13 век, построена от киевско-печерските монаси, избягали от татаро-монголите.

По съветско време в сградата се е помещавал местен исторически музей; през 1970 г. е извършена реставрация.

Устройство на сградата

Външна част

Църквата е пример за характерния украински тип църкви от три части. Трите дървени корпуса, долепени в компактен вид, имат изрязани ъгли, образуващи три осмоъгълни форми. Стените са леко наклонени навътре и са пресичани във височина от хоризонтални прегради, разделящи целия обем на нива.

Първото ниво е ниско, на човешка височина, и се нарича ниво на предпазване – това е навес над аркадната галерия. Нивото е проектирано да предпазва основата от дъждовна вода и в същото време служи като навес. Второто ниво – от този покрив до стрехите на полукръглия покрив на отсечения корпус – е най-високото. Тук, в средната част, има голям прозорец под формата на прав кръст. Още по-високо е друго ниво от осмоъгълни форми, отново под заоблените покриви на изсечените корпуси, покрити по-рано с керемиди, а по-късно – с желязо. Третото ниво, малък осмоъгълник, е закрит корпус под купола, увенчан с ажурен четириконечен кръст, поставен по стар обичай на полумесец.

Стръмният надвес на покрива, обграждащ първото ниво, заедно с издигането на корпуса, създават усещане за лекота, придавайки на цялата конструкция елегантен, завършен пирамидален силует.

Камбанария

Тъй като храмът е построен по време на епохата на отбранителната църковна архитектура, камбанарията се намира не по оста на храма, а на ъгъла на двора на църквата, ограден от гранитна стена. В случай на вражеско нападение, камбанарията е могла да служи като крепостна кула, от която да бъдат прострелвани две страни на укреплението.

Над камбанарията има осемконечен прав кръст. Двуетажният, квадратен по план дървен корпус на камбанарията, завършва с купол и поставен в мощни ъглови контрафорси, изработени от гранит.

Църквата „Свети Николай“
Общ вид
Фотография от 1903 г.
План (изглед отгоре) на църквата^[3]

Източници

↑ Павлуцкий Г. Г. „Деревянные и каменные храмы“. – К : 1905 г., с. 72 – 84.
↑ Архив Ю. З. Р. ч. VII, т. I, стр. 598 – 608
↑ Павлуцкий Г. Г. „Деревянные и каменные храмы“. – К : 1905 г., с. 72 – 84.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Церковь Святого Николая (Винница)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Pav1-1] Павлуцкий Г. Г. „Деревянные и каменные храмы“. – К : 1905 г., с. 72 – 84.

[2] Архив Ю. З. Р. ч. VII, т. I, стр. 598 – 608

[Pav2-3] Павлуцкий Г. Г. „Деревянные и каменные храмы“. – К : 1905 г., с. 72 – 84.

[1]

[2]

[3]