Светля (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Светля.

Светля
Общи данни
Население140 души[1] (15 март 2024 г.)
15 души/km²
Землище9,377 km²
Надм. височина693 m
Пощ. код2449
Тел. код07727
МПС кодРК
ЕКАТТЕ65591
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Ковачевци
Васил Станимиров
(БСП за България; 2011)

Светля е село в Западна България. То се намира в община Ковачевци, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Светля е разположено в Югозападна България и е част от община Ковачевци, област Перник. Селото е отдалечено на около 50 км югозападно от гр. София и на 30 км в същата посока от гр. Перник, както и на 5 км западно от с. Ковачевци, на 3 км от село Сирещник.

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на османското владичество селото е известно като Празноглавци. Легендата разказва, че високопоставен представител на Османската империя минал през селцето, а жителите му се изпокрили в гората. Хората от свитата тръгнали да ги търсят а големецът рекъл: „Оставете ги тия празноглавци“. През 1919 година[2] селото е преименувано от Капитан Никола Петков и понастоящем носи името Светля. Къщата му и до днес е запазена здрава.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото продължава нагоре по Балкана и има много красива природа, река, която минава през селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Кукер от селото на „Сурва 2011“ в Перник (28-30 януари)

В село Светля всяка година в навечерието на 13 срещу 14 януари се празнува Сурва. Това село е известно с най-добрата сурвакарска група не само в област Перник, но и в цяла България. Сурвакарската група на селото е носител на редица престижни награди от фестивали в България и чужбина. Кукерите са много и може да видите кукери, които са много разнообразни. Кукерите се събират в читалището и оттам тръгват.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 239.