Елизия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
* Елизия на съгласни – Елизия на [[съгласна|съгласни]] в книжовния [[български език]] се среща при съгласните [[т]] и [[д]]. Краесловни съгласни [т, д] се изпускат след шушкава или съскава съгласна: блестящ [блест'аш], дрозд [дрос], област [облас]. Когато са в групи от три и повече съгласни в средисловие: честно [чесно]. Най-често се опростяват звуковите съчетания чрез елизия на [т, д], ако съгласните следват проходните съгласни [[с]] или [[ш]]: щастлив [штаслиф], вестник [весник]. Съгласните [т, д] пред африкатите [ц] и [ч] се подлагат на пълна асимилация, в резултат на което се задържа преградата при учленението на съгласна [ч]: водопроводчик [водопровочик]. |
* Елизия на съгласни – Елизия на [[съгласна|съгласни]] в книжовния [[български език]] се среща при съгласните [[т]] и [[д]]. Краесловни съгласни [т, д] се изпускат след шушкава или съскава съгласна: блестящ [блест'аш], дрозд [дрос], област [облас]. Когато са в групи от три и повече съгласни в средисловие: честно [чесно]. Най-често се опростяват звуковите съчетания чрез елизия на [т, д], ако съгласните следват проходните съгласни [[с]] или [[ш]]: щастлив [штаслиф], вестник [весник]. Съгласните [т, д] пред африкатите [ц] и [ч] се подлагат на пълна асимилация, в резултат на което се задържа преградата при учленението на съгласна [ч]: водопроводчик [водопровочик]. |
||
* Елизия на срички – ''„К'ъв“'', вместо ''„Какъв“''; ''„К'во“'', вместо ''„Какво“''; ''„'Що“'', вместо ''„Защо“''; ''„Прайш“'', вместо ''„Правиш“'' и т.н. |
* Елизия на срички – ''„К'ъв“'', вместо ''„Какъв“''; ''„К'во“'', вместо ''„Какво“''; ''„'Що“'', вместо ''„Защо“''; ''„Прайш“'', вместо ''„Правиш“'' и т.н. |
||
{{ |
{{мъниче|лингвистика}} |
||
[[Категория:Фонетика и фонология]] |
[[Категория:Фонетика и фонология]] |
||
Версия от 06:28, 12 май 2020
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Елизия е пропускането на един или повече звукове, като получената дума или фраза е по-лесна за изговаряне.
Видове
- Елизия на гласни
- Елизия на съгласни – Елизия на съгласни в книжовния български език се среща при съгласните т и д. Краесловни съгласни [т, д] се изпускат след шушкава или съскава съгласна: блестящ [блест'аш], дрозд [дрос], област [облас]. Когато са в групи от три и повече съгласни в средисловие: честно [чесно]. Най-често се опростяват звуковите съчетания чрез елизия на [т, д], ако съгласните следват проходните съгласни с или ш: щастлив [штаслиф], вестник [весник]. Съгласните [т, д] пред африкатите [ц] и [ч] се подлагат на пълна асимилация, в резултат на което се задържа преградата при учленението на съгласна [ч]: водопроводчик [водопровочик].
- Елизия на срички – „К'ъв“, вместо „Какъв“; „К'во“, вместо „Какво“; „'Що“, вместо „Защо“; „Прайш“, вместо „Правиш“ и т.н.
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.