Адалберон Лаонски: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-(ref>)(http://)(.*?)/(.*?)(</ref>) ([а-яА-Яa-zA-Z0-9]) +\1[\2\3/\4 \3]\5 \6) |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
<references/> |
<references/> |
||
{{човек-мъниче}} |
{{човек-мъниче}} |
||
{{ |
{{мъниче|Франция}} |
||
[[Категория:Френски епископи]] |
[[Категория:Френски епископи]] |
Версия от 08:51, 18 май 2020
Адалберон Лаонски Adalbero Laudunensis | |
франкски духовник | |
Роден |
947 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | Католическа църква |
Семейство | |
Род | Вигерихиди |
Баща | Рение дьо Бастон |
Адалберон Лаонски (на латински: Adalbero Laudunensis) е франкски духовник.
Роден е в средата на X век в семейството на графа на Бастон Рение от видния род на Вигерихидите. Първоначално учи в Горз, а през 969 – 974 година в Реймс при Жербер д'Орияк. През 977 година чичо му, реймският архиепископ Адалберон, го ръкополага за епископ на Лаон. През следващите години е въвлечен активно в дворцови и политически интриги, като е обвинен и оправадан за прелюбодейство с кралица Ема Италианска и участва в налагането на династията на Капетингите.[1] Автор е на поема, посветена на крал Робер Благочестиви, която е едно от най-ранните споменавания на модел на средновековното общество, разделен на три съсловия – oratores („молещи се“), bellatores („воюващи“) и laboratores („работещи“).
Адалберон умира около 1030 година в абатството „Сен Венсан“ в Лаон.