Роднинство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
[[Файл:rodninski-nazvania.jpg|мини|300п|Схема на българските роднински връзки]]
[[Файл:rodninski-nazvania.jpg|мини|300п|Схема на българските роднински връзки]]
James Charles е готен
'''Роднинските връзки''' (или '''роднинство''') са отношенията между хората, основани върху произхода на дадено лице от друго лице (пряко роднинство) или на различни лица от общ [[родител]] (непряко роднинство), както и върху брачни семейни отношения. Хората, свързани помежду си с роднински връзки, се наричат '''роднини'''.


== Видове и колена роднинство ==
== Видове и колена роднинство ==

Версия от 16:17, 30 май 2020

Схема на българските роднински връзки

James Charles е готен

Видове и колена роднинство

Има 2 вида роднинство:

  • кръвно (биологическо), определено от генетичния произход, и
  • социално, представляващо приета от обществото система от некръвни роднински връзки, особено чрез брак.

Коляно се нарича връзката (кръвна или по сватовство) между поколения, като между съседните поколения се нарича „връзка от 1-во коляно“. Пример за кръвна връзка от 4-то коляно (до което включително в България не е разрешен граждански брак) е следната верига от връзки:

  • 0-во коляно: син
  • 1-во коляно: баща
  • 2-ро коляно: баба и дядо (по баща)
  • 3-то коляно: чичо (брат на бащата)
  • 4-то коляно: първа братовчедка (дъщеря на чичото).

Връзки по кръв (произход)

Родители

„Родители“ е названието на преките предци на човек. Ако е осиновен, тогава той има осиновители. Прави се разлика и между биологични и юридически родители. В случай на осиновяване биологическите родители най-често са неизвестни, докато осиновителите стават родители в юридическия смисъл на думата. Думата „родител“ съществува и в единствено число, няма род и се употребява и за двата пола.

В масовия случай на човек с биологични родители всеки човек има:

  • Майка – родител от женски пол.
  • Баща – родител от мъжки пол.

Баби и дядовци

На български не съществува обща дума за родителите на родителите. Затова събирателно те се наричат баба и дядо.

  • Баба се нарича майката на родител.
  • Дядо се нарича бащата на родител.
  • Прабаба се нарича майката на баба/дядо.
  • Прадядо се нарича бащата на баба/дядо.

Деца

  • Син се нарича детето от мъжки пол.
  • Дъщеря се нарича детето от женски пол.

Внуци

  • Внук се нарича синът на дете.
  • Внучка се нарича дъщерята на дете.
  • Правнук се нарича синът на внук/внучка.
  • Правнучка се нарича дъщерята на внук/внучка.

Между деца

  • Брат се нарича друго дете от мъжки пол от общ родител.
  • Сестра се нарича друго дете от женски пол от общ родител.

Връзки по сватовство (брак)

Брачен партньор

  • Съпруг се нарича брачният партньор от мъжки пол.
  • Съпруга се нарича брачният партньор от женски пол.

Родители на брачния партньор

  • Тъст се нарича бащата на съпругата; среща се регионално дядо и бабалък.
  • Тъща се нарича майката на съпругата; среща се регионално баба.
  • Свекър се нарича бащата на съпруга; среща се регионално „татко“.
  • Свекърва се нарича майката на съпруга; среща се регионално „майко“.

Брачен партньор на детето/брат/сестра

  • Зет се нарича съпругът на дъщеря ми/сестрата.
  • Снаха се нарича съпругата на сина ми/брата.

Сватове

  • Сват се нарича бащата на брачния партньор на детето.
  • Сватя се нарича майката на брачния партньор на детето. (Сватица – диалект, остарял говор и македонска литературна норма)

По-далечни връзки

Към старши поколения

  • Чичо (в някои райони – стрико) се нарича братът на бащата – или (разширено) по-старши по коляно роднина от мъжки пол.
  • Леля се нарича сестрата на бащата или майката – или (разширено) по-старша по коляно роднина от женски пол.
  • Вуйчо се нарича братът на майката – или (в някои краища) съпругът на лелята.
  • Тетка (регионално) се нарича сестрата на майката.
  • Стринка (чинка) се нарича съпругата на бащин брат (т.е. на чичото, стрикото).
  • Калеко (в Западна България – Лелинчо) се нарича съпругът на бащина сестра (т.е. на лелята). В Западна България и на майчината сестра.
  • Вуйна (учинайка) се нарича съпругата на майчин брат (т.е. на вуйчото).
  • Тетинчо (тетин, свако) се нарича съпругът на майчина сестра (т.е. на тетката).
  • Свако се нарича съпругът на майчина или бащина сестра, т.е. замества Калеко, Лелинчо и Тетинчо. Среща се главно в Източна България.

Към младши поколения

  • Племенник се нарича синът на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра.
  • Племенничка/племенница се нарича дъщерята на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра.

Към успоредни поколения

  • Братовчед се нарича успореден по коляно роднина от мъжки пол.
    • Първи братовчед се нарича синът на брат/сестра на родител.
    • Втори братовчед се нарича синът на първи/а братовчед/ка на родител.
  • Братовчедка се нарича успоредна по коляно роднина от женски пол.
    • Първа братовчедка се нарича дъщерята на брат/сестра на родител.
    • Втора братовчедка се нарича дъщерята на първи/а братовчед/ка на родител.
  • Девер се нарича братът на съпруга.
  • Шурей се нарича братът на съпругата.
  • Шуренайка е съпругата на шурея (съпругата на брата на съпругата).
  • Балдъза се нарича сестрата на съпругата.
  • Зълва се нарича сестрата на съпруга.
  • Зълвеник се нарича съпругът на зълвата (съпругът на сестрата на съпруга).
  • Баджанак се нарича съпругът на балдъзата – на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци.
  • Етърва се нарича съпругата на девера – на двама братя съпругите една на друга са етърви.

Вижте също