Пиетро Дзиани: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- \] +], - pp + pp. ); козметични промени |
Редакция без резюме |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
[[Категория:Дожи на Венеция]] |
[[Категория:Дожи на Венеция]] |
||
[[Категория:Родени във Венеция]] |
|||
[[Категория:Починали във Венеция]] |
|||
Версия от 18:41, 7 юли 2020
| Пиетро Дзиани Pietro Ziani | |
| дож на Венеция | |
 | |
| Роден |
1153 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Себастиано Дзиани |
| Майка | Чечилия |
| Пиетро Дзиани в Общомедия | |
Пиетро Дзиани (на италиански: Pietro Ziani) (1170–1229) е четиридесети и втори дож на Република Венеция от 1205 до 1229 г.
Пиетро Дзиани е син на дожа Себастиано Дзиани от много богатата фамилия Дзиани. Самият той има завидна политическа кариера, той е дипломат и съветник с голям опит, военачалник и въобще достоен наследник на предишния дож Енрико Дандоло. Дандоло умира в Константинопол през май 1205 г., но новината за това пристига във Венеция чак през август и тогава Дзиани поема поста.[1]
През февруари 1229 г. той абдикира, оттегля се в манастира Сан Джорджо Маджоре, където умира на 13 март следващата година.[2]
Семейство
Пиетро Дзиани има два брака. Първият е с графиня Мария Баседжо (1180-1209), дъщеря на прокуратора на Сан Марко[3]. От този брак се ражда синът му Джорджо, който за нещастие още като дете е разкъсан от кучето пазач на манастира Сан Джорджо Маджоре и в гнева си Дзиани нарежда манастирът заедно с всичките му животни да бъде изгорен. Впоследствие обзет от разкаяние, той се заема с възстановяването на обителта.[4]
Вторият брак на Дзиани е с Констанца д`Отвил, дъщеря на сицилианския крал Танкред. От нея дожът има син Марко и две дъщери Маркезита и Мария.[5]
Източници
- ↑ Thomas F. Madden, Enrico Dandolo & the Rise of Venice, Johns Hopkins University Press, 2003 (lire en ligne [archive) pp. 197-200]
- ↑ LE GOFF Jacques, Marchands et banquiers du Moyen Age, Paris, Quadrige, 2014, 136 p. (ISBN 978-2-13-062064-8), p. 91
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.89
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.90
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.91
| Енрико Дандоло | → | дож на Венецианската република (1205 – 1229) | → | Джакопо Тиеполо |