Пенисна кост: Разлика между версии
повече информация |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
* Разред [[Гризачи]]. |
* Разред [[Гризачи]]. |
||
* Разред [[Насекомоядни]]. |
* Разред [[Насекомоядни]]. |
||
* Разред [[Хищници]]. Въпреки че костта присъства сред всички видове от разреда, най-добре е представена при видовете от семействата на [[кучеви|кучетата]] и [[котки]]те като при кучетата превъзхожда по големина<ref name="Ewer1973">{{cite book|author=R. F. Ewer|title=The Carnivores|url=http://books.google.com/books?id=IETMd3-lSlkC&printsec=frontcover#v=onepage&q=baculum&f=false|accessdate=16 декември 2012|year=1973|publisher=Cornell University Press|isbn=978-0-8014-8493-3}}</ref><ref>{{cite journal |last=Dyck |first=Markus G. |coauthors=Jackie M. Bourgeois and Edward H. Miller |year=2004 |journal=Journal of Zoology |volume=264 |issue=1 |pages=105 – 110 |url=http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract;jsessionid=3332AADA7ADA71727F83E689232BAB80.tomcat1?fromPage=online&aid=241981 |doi=10.1017/S0952836904005606 |title=Growth and variation in the bacula of polar bears (''Ursus maritimus'') in the Canadian Arctic}}</ref><ref name = "Ewer1973" /> От домашните видове на разреда при кучето дължината на костта е различна и зависи от породата. При едрите породи дължината на костта достига до 12 cm. Тя се явява дистално продължение на tunica olbuginea<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Гаджев|first=С |
* Разред [[Хищници]]. Въпреки че костта присъства сред всички видове от разреда, най-добре е представена при видовете от семействата на [[кучеви|кучетата]] и [[котки]]те като при кучетата превъзхожда по големина<ref name="Ewer1973">{{cite book|author=R. F. Ewer|title=The Carnivores|url=http://books.google.com/books?id=IETMd3-lSlkC&printsec=frontcover#v=onepage&q=baculum&f=false|accessdate=16 декември 2012|year=1973|publisher=Cornell University Press|isbn=978-0-8014-8493-3}}</ref><ref>{{cite journal |last=Dyck |first=Markus G. |coauthors=Jackie M. Bourgeois and Edward H. Miller |year=2004 |journal=Journal of Zoology |volume=264 |issue=1 |pages=105 – 110 |url=http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract;jsessionid=3332AADA7ADA71727F83E689232BAB80.tomcat1?fromPage=online&aid=241981 |doi=10.1017/S0952836904005606 |title=Growth and variation in the bacula of polar bears (''Ursus maritimus'') in the Canadian Arctic}}</ref><ref name = "Ewer1973" /> От домашните видове на разреда при кучето дължината на костта е различна и зависи от породата. При едрите породи дължината на костта достига до 12 cm. Тя се явява дистално продължение на tunica olbuginea<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Гаджев|first=С|title=Анатомия на домашните животни, Том I, 2-ро изд|year=2016|month=|publisher=самоизд|location=Стара Загора|isbn=978-954-487-140-6|pages=472}}</ref>. Костта дорзално е изпъкнала, а напред продължава във фибрознохрущялен израстък<ref name=":0" />. При младите кучета нейното продължение е хрущялно<ref name=":0" />. При котарака костта е разположена в главичката на пениса и е с дължина едва 0,5 cm. |
||
* Разред [[Прилепи]]. |
* Разред [[Прилепи]]. |
||
Версия от 11:04, 25 юли 2020
| Пенисна кост | |
|---|---|
| |
| Пенисна кост при енот | |
| Пенисна кост в Общомедия |
Пенисна кост (на латински: baculum – пръчка[1]; както и os priapi, os penis) е вкостена в различна степен съединителна тъкан в половия член сред повечето от представителите на пет разреда бозайници, включително и примати. Филогенетично обаче тази кост при човека се редуцира в предходни еволюционни етапи.
Аналогична Клиторна кост (на латински: baubellum или os clitoridis) се открива в тъканта на пещеристото тяло при някои видове женски бозайници. Подобно на пенисната кост тя може да е добре развита при едни и редуцирана при други видове от един разред, например при прилепите.[2][3].
Устройство
Пенисната кост е разположена в пениса като започва от проксималната му част наречена bulbus glandis и продължава почти до върха на главичката. Проксималните две трети от костта са назъбени вентрално от вдлъбнатина заета от пенисната част на уретрата и заобикаляща спонгиозното тяло. Костта е прикрепена към bulbus glandis, дългата част на главата и tunica albuginea[4]. Костта се образува, чрез вкостяване след раждането и дава основата на гравата на пениса. По форма наподобява на вадична сонда, съставена от две странични плочи. Дорзално плочите преминават една в друга като оформят надлъжен ръб. Вентрално обаче остават раздалечени като образуват надлъжна бразда, в която се помества уретрата. По цялата си дължина костта е покрита от собственото кавернозно тяло на главичката[5].
Видови особености
Пенисната и съответно клиторната кост се откриват сред представителите на пет разреда бозайници. За някои видове тя е и важен систематичен признак.
- Разред Примати. Пенисна кост отсъства при представителите от семейство Паякообразни маймуни и човека. При мармозетките обаче, които в някои случаи тежат половин килограм пенисната кост е с дължина едва 2 mm, а при някои видове галаго достига дължина от 13 mm.
- Разред Гризачи.
- Разред Насекомоядни.
- Разред Хищници. Въпреки че костта присъства сред всички видове от разреда, най-добре е представена при видовете от семействата на кучетата и котките като при кучетата превъзхожда по големина[6][7][6] От домашните видове на разреда при кучето дължината на костта е различна и зависи от породата. При едрите породи дължината на костта достига до 12 cm. Тя се явява дистално продължение на tunica olbuginea[8]. Костта дорзално е изпъкнала, а напред продължава във фибрознохрущялен израстък[8]. При младите кучета нейното продължение е хрущялно[8]. При котарака костта е разположена в главичката на пениса и е с дължина едва 0,5 cm.
- Разред Прилепи.
Функция
Наличието на пенисна кост е резултат от адаптивна еволюция при бозайниците с основна цел осигуряване на репродуктивна способност и оцеляването на вида[9].
Една от функциите на костта е осигуряване на механична подкрепа на пениса по време на копулация. Костта улеснява ерекцията на пениса, прави го по-твърд и така улеснява проникването във влагалището. При много видове костта служи са стимулиране на половите органи на женските по време на копулация. Това предизвиква съответен хормонален отговор и така се осигурява възможност за увеличаване на успеха при оплождане. Реакциите от страна на женската се изразяват в улесняване на придвижването на сперматозоидите, подготовка на матката за имплантиране или предизвикване на овулация. При полигамните видове известни с това, че се чифтосват с повече индивиди през сезона на чифтосване, по-добре развитата пенисна кост може да е причина за оплодителен успех на съответния мъжки екземпляр като осигурява помощ за достигане на сперматозоидите в близост до мястото на оплождане.
Източници
- ↑ Латинско-русский словарь, 2003
- ↑ Особенности строения баубеллюм рукокрылых (Chiroptera: Vespertilionidae) Среднего Поволжья. Смирнов Д. Г.
- ↑ Best и др. Tamius merriami (PDF) // Mammalian Species 476. American Society of Mammalogists, 2 декември 1994. с. 1 – 9.
- ↑ Кочанков, Д., Василев, Н. & Първанов П., Болести на половите органи на кучето и котката, Стара Загора, Ариа, 1998, ISBN 954-8720-06-X
- ↑ Ковачев, Г. & Гигов, Ц. Анатомия на домашните животни, том I, Земиздат, 1995, ISBN 954-05-0330-2
- ↑ а б R. F. Ewer. The Carnivores. Cornell University Press, 1973. ISBN 978-0-8014-8493-3. Посетен на 16 декември 2012.
- ↑ Dyck, Markus G. и др. Growth and variation in the bacula of polar bears (Ursus maritimus) in the Canadian Arctic // Journal of Zoology 264 (1). 2004. DOI:10.1017/S0952836904005606. с. 105 – 110.
- ↑ а б в Гаджев, С. Анатомия на домашните животни, Том I, 2-ро изд. Стара Загора, самоизд, 2016. ISBN 978-954-487-140-6. с. 472.
- ↑ Baculum (penile bone) in mammals