Андрея Тунов: Разлика между версии
Ред 11: | Ред 11: | ||
Андрея Тунов е роден през 1770 г. в село [[Калояново (област Пловдив)|Селджиково]], Пловдивско. Братовчед е на [[Георги Тунов]]. На 14-годишна възраст е изпратен да учил в Рим, където завършва средно и висше образование. В България се завръща през 1802 г. От начало обслужва така наречените Горни села - [[Даваджово]], [[Хамбарлии]], [[Дуванлии]] и Селджиково, след което е преместен да служи в село [[Раковски (град)|Калъчлии]].<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/ Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601-2001]</ref> |
Андрея Тунов е роден през 1770 г. в село [[Калояново (област Пловдив)|Селджиково]], Пловдивско. Братовчед е на [[Георги Тунов]]. На 14-годишна възраст е изпратен да учил в Рим, където завършва средно и висше образование. В България се завръща през 1802 г. От начало обслужва така наречените Горни села - [[Даваджово]], [[Хамбарлии]], [[Дуванлии]] и Селджиково, след което е преместен да служи в село [[Раковски (град)|Калъчлии]].<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/ Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601-2001]</ref> |
||
На 29 юли 1817 година е назначен за апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.<ref name="Catholic Hierarchy"/> Помощник му е [[Франческо Драганов]], дошъл от [[Никополска епархия|Никополската епархия]] |
На 29 юли 1817 година е назначен за апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.<ref name="Catholic Hierarchy"/> Помощник му е [[Франческо Драганов]], дошъл от [[Никополска епархия|Никополската епархия]]. Написва няколко книги, сред които „Богомилни молитви върху здрава кралица и по-главните празници на Дева Мария“. |
||
Подава оставка в 1834 година.<ref name="Catholic Hierarchy"/> След оттеглянето му се знае, че живее в село [[Раковски (град)|Калъчлии]], което по това време е център на епархията и умира от чума през 1838 г.<ref name=":0" /> |
Подава оставка в 1834 година.<ref name="Catholic Hierarchy"/> След оттеглянето му се знае, че живее в село [[Раковски (град)|Калъчлии]], което по това време е център на епархията и умира от чума през 1838 г.<ref name=":0" /> |
Версия от 19:54, 28 юли 2020
Андрея Тунов | |
апостолически викарий | |
Роден |
1770 г.
|
---|---|
Починал | 1838 г.
Калъчлии, Османска империя |
Религия | Католическа църква |
Андрея Тунов е български католически духовник, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1]
Биография
Андрея Тунов е роден през 1770 г. в село Селджиково, Пловдивско. Братовчед е на Георги Тунов. На 14-годишна възраст е изпратен да учил в Рим, където завършва средно и висше образование. В България се завръща през 1802 г. От начало обслужва така наречените Горни села - Даваджово, Хамбарлии, Дуванлии и Селджиково, след което е преместен да служи в село Калъчлии.[2]
На 29 юли 1817 година е назначен за апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1] Помощник му е Франческо Драганов, дошъл от Никополската епархия. Написва няколко книги, сред които „Богомилни молитви върху здрава кралица и по-главните празници на Дева Мария“.
Подава оставка в 1834 година.[1] След оттеглянето му се знае, че живее в село Калъчлии, което по това време е център на епархията и умира от чума през 1838 г.[2]
Бележки
- ↑ а б в Father Andreas Tuno † // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.
- ↑ а б Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601-2001
свещеник Георги Тунов | → | апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат (29 юли 1817 – 1834) |
→ | свещеник Иван Фортнер |