Стратеш: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
Паркът „Стратеш“ носи името на естествения хълм, върху който е разположен. През 1902 г. започва оформянето на парка. В чест на [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението на Ловеч от османско владичество]] са издигнати първоначално [[Белия паметник|Белият паметник]] и [[Черния паметник|Черният паметник]].
Паркът „Стратеш“ носи името на естествения хълм, върху който е разположен. През 1902 г. започва оформянето на парка. В чест на [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението на Ловеч от османско владичество]] са издигнати първоначално [[Белия паметник|Белият паметник]] и [[Черния паметник|Черният паметник]].


През 1956 г. се изготвя проект за цялостно изграждане. Автори са архитект Борис Иванчев, архитект [[Петко Еврев]] и инженер Коста Енчев. Обхваща площ от 1000 da в североизточната част на града. Финансирането е със средства от самооблагане на гражданите и Градския народен съвет, Ловеч. Изградени са околопаметниковите пространства, туристически комплекс, летен театър, езеро с площ 2 da, седмична детска градина, почивни станции, розариум, алпинеум и др. Засадени са характерните за града дървета и люлякови храсти.
През 1956 г. се изготвя проект за цялостно изграждане. Автори са архитект Борис Иванчев, архитект [[Петко Еврев]] и инженер Коста Енчев. Обхваща площ от 1000 декара в североизточната част на града. Финансирането е със средства от самооблагане на гражданите и Градския народен съвет, Ловеч. Изградени са околопаметниковите пространства, туристически комплекс, летен театър, езеро с площ 2 декара, седмична детска градина, почивни станции, розариум, алпинеум и др. Засадени са характерните за града дървета и люлякови храсти.


През 1977 г. е оформена [[Алея на българо-руската дружба]]. В източната част на парка е [[Зоопарк (Ловеч)|Ловешкият зоопарк]], характерен с голямо животинско разнообразие<ref>Маринов Хр. и кол., Ловеч, С., 1989, с. 76 – 77</ref>.
През 1977 г. е оформена [[Алея на българо-руската дружба]]. В източната част на парка е [[Зоопарк (Ловеч)|Ловешкият зоопарк]], характерен с голямо животинско разнообразие<ref>Маринов Хр. и кол., Ловеч, С., 1989, с. 76 – 77</ref>.


До парка води удобен път. Оттам минава старият път Ловеч  [[Севлиево]]. Има пряка пътна връзка под скалния венец със старинния квартал [[Вароша, Ловеч|„Вароша“]], водеща до [[Паметник на Васил Левски (Ловеч)|паметника на Васил Левски]] и [[Ловешка средновековна крепост|Ловешката средновековна крепост]].
До парка води удобен път свързващ Ловеч и Севлиево. Има пряка пътна връзка под скалния венец със старинния квартал [[Вароша, Ловеч|„Вароша“]], водеща до [[Паметник на Васил Левски (Ловеч)|паметника на Васил Левски]] и [[Ловешка средновековна крепост|Ловешката средновековна крепост]].


От парка се открива красива панорамна гледка. И днес е любимо място за разходка и отдих на ловешките граждани и гостите на града.
От парка се открива красива панорамна гледка. И днес е любимо място за разходка и отдих на ловешките граждани и гостите на града.

Версия от 12:55, 16 декември 2020

Ловеч с хълма Стратеш
Изкуственото езеро в парка

Стратеш е хълм с парк „Стратеш“ в Ловеч.

Хълм

Според професор Анастас Иширков името Стратеш идва от личното име Страти, често повтарящо се в града. Хълмът е показан на карта, изработена от Феликс Каниц, с наименованието Велика планина. Турското население го нарича Кермизи тепе (Червена височина). А най-високата скалиста част - Баш кулеси (Голяма кула)

В руски карти и описания от времето на Руско-турската война (1877 – 1878) е наименуван Рижа(та) височина. Тук се водят бойните действия на лявата колона от отряда на генерал-майор Александър Имеретински за освобождаването на града от османско иго.

Парк

Паркът „Стратеш“ носи името на естествения хълм, върху който е разположен. През 1902 г. започва оформянето на парка. В чест на Освобождението на Ловеч от османско владичество са издигнати първоначално Белият паметник и Черният паметник.

През 1956 г. се изготвя проект за цялостно изграждане. Автори са архитект Борис Иванчев, архитект Петко Еврев и инженер Коста Енчев. Обхваща площ от 1000 декара в североизточната част на града. Финансирането е със средства от самооблагане на гражданите и Градския народен съвет, Ловеч. Изградени са околопаметниковите пространства, туристически комплекс, летен театър, езеро с площ 2 декара, седмична детска градина, почивни станции, розариум, алпинеум и др. Засадени са характерните за града дървета и люлякови храсти.

През 1977 г. е оформена Алея на българо-руската дружба. В източната част на парка е Ловешкият зоопарк, характерен с голямо животинско разнообразие[1].

До парка води удобен път свързващ Ловеч и Севлиево. Има пряка пътна връзка под скалния венец със старинния квартал „Вароша“, водеща до паметника на Васил Левски и Ловешката средновековна крепост.

От парка се открива красива панорамна гледка. И днес е любимо място за разходка и отдих на ловешките граждани и гостите на града.

Източници

  1. Маринов Хр. и кол., Ловеч, С., 1989, с. 76 – 77