Акация: Разлика между версии

	Акация
	Сребриста акация (A. dealbata)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Бобовоцветни (Fabales)
семейство:	Бобови (Fabaceae)
триб:	Acacieae
род:	Акация (Acacia)
	Научно наименование
	Acacia Mill., 1754
	Акация в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:34, 27 март 2021

;Акациите (Acacia) или салкъмите са род храсти и дървета от семейство Бобови Fabaceae, описани за пръв път в Африка от Линей през 1773 година.

Външен вид

Акацията обикновено расте по слънчеви места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре замърсения въздух в градовете. Развива се най-добре върху плодородните почви. Ако почвата е варовита, дървото заболява и се развива лошо. Използва се за укрепване на стръмни откоси.

Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 m, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Корените на акацията притежават голяма способност да дават издънки, ако стъблото се отсече. Дървесината гние трудно, като на открито издържа до 80 години.

Листа

Листата са овални и са подредени до 21 на една дръжка, обикновено с нечетен брой. В основата на всяка дръжка има по два бодливи шипа, които предпазват дървото от животните.

Цвят

Цветовете на акацията са бели и имат приятен аромат.

Плод

Плодовете, плоски шушулки подобни на тези на фасула, узряват в края на лятото. В тях се съдържат тъмнокафяви семена, до 14 на брой. Цъфтежът на акацията започва след петгодишна възраст.

Симбиоза с мравки

При видът Acacia drepanolobium, мравките се заселват в раздутите и специални кухи тръни, дълбаят дупки в тях. Когато вятърът духа в дупките, направени от мравките, тръните се превръщат в свирки, които плашат животните. ^[2]

Акациев мед

Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май-юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар. Растежът на акацията е бърз.

Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. Особено много акациеви насаждения има в Северна България и по поречието на р. Дунав. Отделянето на нектара от акациевите дървета не е константно. То зависи от температурата, като оптималната е 24 градуса и наличието на валежи, които измиват нектара. Особено неблагоприятно на цъфтежа на акацията се отразява често наблюдаваното застудяване на времето след първоначално затопляне. В много от районите, където има акация се наблюдават и слани, които повреждат цветовете.

Действие и приложение в медицината

Водните извлеци от цветовете притежават температуропонижаващо и отхрачващо действие. В по-големи дози действат очистително на дебелите черва. Спиртен извлек от млади клончета понижава повишената стомашна киселинност, притежава пикочогонно действие и понижава кръвното налягане. Акацевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.

Цветовете намаляват киселинността в стомаха, действат кръвоспиращо. Прилага се още при гастрит, при кръвотечения. Българската народна медицина препоръчва цветовете при язва на стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, при кашлица, грип.

Листата и цветовете се прилагат при бронхити, трахеобронхити, високо кръвно налягане, повишена киселинност на стомашния сок, жлъчнокаменна болест, невралгии.

Внимание! Листата и кората на билката са отровни! Лечението се назначава и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.^[3]

Източници

↑ zdravoslovno.com
↑ 1000 чудес природы, издательство Ридерз Дайджест.2007, стр.226
↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 65, 66.

В първоначалния текст е използван материал на Българския Зоопортал

[1] zdravoslovno.com

[2] 1000 чудес природы, издательство Ридерз Дайджест.2007, стр.226

[3] "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 65, 66.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 [[Цвят (ботаника)|Цветовете]] намаляват [[Стомашен сок|киселинността в стомаха]], действат кръвоспиращо. Прилага се още при [[гастрит]], при [[Кръвоизлив|кръвотечения]]. Българската народна медицина препоръчва цветовете при [[язва]] на стомаха, [[главоболие]], невралгия на лицевия нерв, при [[кашлица]], грип.
-[[Лист|Листата]] и [[Цвят (ботаника)|цветовете]] се прилагат при [[Бронхит|бронхити]], трахеобронхити, [[Артериална хипертония|високо кръвно налягане]], повишена киселинност на [[Стомашен сок|стомашния сок]], жлъчнокаменна болест, невралгии.<ref>{{Цитат книга|title="Целебната сила на билките"|year=2009|publisher=Милениум|location=София|isbn=978-954-515-044-9|pages=65, 66}}</ref>
+[[Лист|Листата]] и [[Цвят (ботаника)|цветовете]] се прилагат при [[Бронхит|бронхити]], трахеобронхити, [[Артериална хипертония|високо кръвно налягане]], повишена киселинност на [[Стомашен сок|стомашния сок]], жлъчнокаменна болест, невралгии.
+'''''Внимание!''''' Листата и кората на билката са отровни! Лечението се назначава и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.<ref>{{Цитат книга|title="Целебната сила на билките"|year=2009|publisher=Милениум|location=София|isbn=978-954-515-044-9|pages=65, 66}}</ref>
 == Източници ==