Второ търновско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:44, 26 юли 2007

Шаблон:Инфокутия Военен Конфликт Второ Търновско въстание - въстание на българите протимв турската власт през 1686 година.

Предпоставки

През осемдесетте години на 17 век са налице благоприятни условия за българските освободителни опити. През 1683 година огромна 200 000 турска армия се отправя към Виена, за да превземе града. След нанесеното и съкрушително поражение, във войната се включват Полша и Венеция, а по-късно и Русия. Тези трите държави и Австрия се обединяват в Свещена лига и предприема широко настъпление на Балканите. В такава обстановка в българските земи избухват три въстания – Второ Търновско, Чипровско и Карпошово.

Обявяване и ход на въстанието

Мащабното настъпление на участниците в Свещената лига на Балканите подтиква българите от Търново към организиране на въстание, известно като Второ търновско въстание. За съжаление документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намесване на Балканите. В Русия е изпратен Ростислав Стратимирович, считан за потомък на последния владетел на Видинското царство Иван Срацимир. В Москва той се среща и получава подкрепата на московския патриарх Йоаким III, който изпраща за подкрепа племенника си Савелий Дубровски. Въстанието избухва през 1686 година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от Търново до София, където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в Рилския манастир, откъдето се прехвърлят в Русия.

Информацията за въстанието е известна само от един извор – прониката на рода Ростиславови-Дубровски, сега изчезнала. Легендарният и характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда” , обслужваща политическите интереси на Русия през 19 век. Но въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център Арбанаси по същото време.

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 == Обявяване и ход на въстанието ==
-Мащабното настъпление на участниците в Свещената лига на Балканите подтиква българите от [[Търново]] към организиране на въстание, известно като Второ търновско въстание. За съжаление документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намесване на Балканите. В Русия е изпратен [[Ростислав Сратимирович]], считан за потомък на последния владетел на Видинското царство [[Иван Срацимир]]. В Москва той се среща и получава подкрепата на московския патриарх [[Йоаким III]], който изпраща за подкрепа племенника си [[Савелий Дубровски]]. Въстанието избухва през [[1686]] година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от Търново до София, където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в [[Рилски манастир|Рилския манастир]], откъдето се прехвърлят в Русия.
+Мащабното настъпление на участниците в Свещената лига на Балканите подтиква българите от [[Търново]] към организиране на въстание, известно като Второ търновско въстание. За съжаление документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намесване на Балканите. В Русия е изпратен [[Ростислав Стратимирович]], считан за потомък на последния владетел на Видинското царство [[Иван Срацимир]]. В Москва той се среща и получава подкрепата на московския патриарх [[Йоаким III]], който изпраща за подкрепа племенника си [[Савелий Дубровски]]. Въстанието избухва през [[1686]] година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от Търново до София, където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в [[Рилски манастир|Рилския манастир]], откъдето се прехвърлят в Русия.
 Информацията за въстанието е известна само от един извор – прониката на рода Ростиславови-Дубровски, сега изчезнала. Легендарният и характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда” , обслужваща политическите интереси на Русия през [[19 век]].  Но въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център [[Арбанаси]] по същото време.