Йордан Радичков: Разлика между версии
Daggerstab (беседа | приноси) Премахната редакция 1074066 на 77.85.95.82 (беседа) |
м Петко: {раздел мъниче} |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
{{ |
{{раздел мъниче}} |
||
* ''„Сърцето бие за хората“'' (1959; разкази) |
* ''„Сърцето бие за хората“'' (1959; разкази) |
Версия от 01:52, 6 август 2007
Йордан Радичков | |
български писател | |
Паметник на Йордан Радичков в парка на Царския дворец в София | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Псевдоним | Gligor Gligorov[1] |
Награди | Орден „Стара планина“ |
Семейство | |
Деца | Димитър Радичков |
Уебсайт | |
Йордан Радичков в Общомедия |
Йордан Димитров Радичков е български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм.
Йордан Радичков е роден през 1929 в село Калиманица, близо до Фердинанд, което през 1984 е разрушено, защото се очаквало да бъде залято от язовир Огоста.
Завършва гимназия в Берковица през 1947. В продължение на няколко години се възстановява от заболяване от туберкулоза в санаториум в Искрец и в родното си село.
Радичков работи като кореспондент (1951) и редактор (1952–1954) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960), в Българска кинематография (1960–1962), като редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962–1969).
Радичков е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (1973–1986) и заместник-председател на Съюза на българските писатели (1986–1989).
Библиография
- „Сърцето бие за хората“ (1959; разкази)
- „Свирепо настроение“ (1965; разкази)
- „Суматоха“ (1967; пиеса)
- „Януари“ (1975; пиеса)
- „Кошници“ (1982; пиеса)
Други
- Йордан Радичков е известен привърженик на ПФК Славия
- През 1972 Йордан Радичков е сценарист на новогодишната програма на телевизията. Лафовете му от това предаване:
- „висим като паяци в неловко мълчание“,
- „мамка му и прасе“,
- „а какво да кажем ние с гайдите?“
- влязоха трайно в речта на българина.
- ↑ jn20000604549 // Посетен на 30 август 2020 г.