Йордан Радичков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 1074066 на 77.85.95.82 (беседа)
Robo5 (беседа | приноси)
м Петко: {раздел мъниче}
Ред 20: Ред 20:


== Библиография ==
== Библиография ==
{{секция-мъниче}}
{{раздел мъниче}}


* ''„Сърцето бие за хората“'' (1959; разкази)
* ''„Сърцето бие за хората“'' (1959; разкази)

Версия от 01:52, 6 август 2007

Йордан Радичков
български писател
Паметник на Йордан Радичков в парка на Царския дворец в София
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

ПсевдонимGligor Gligorov[1]
НаградиОрден „Стара планина“
Семейство
ДецаДимитър Радичков

Уебсайт
Йордан Радичков в Общомедия

Йордан Димитров Радичков е български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм.

Йордан Радичков е роден през 1929 в село Калиманица, близо до Фердинанд, което през 1984 е разрушено, защото се очаквало да бъде залято от язовир Огоста.

Завършва гимназия в Берковица през 1947. В продължение на няколко години се възстановява от заболяване от туберкулоза в санаториум в Искрец и в родното си село.

Радичков работи като кореспондент (1951) и редактор (19521954) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960), в Българска кинематография (1960–1962), като редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962–1969).

Радичков е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (19731986) и заместник-председател на Съюза на българските писатели (1986–1989).

Библиография

Шаблон:Раздел мъниче

  • „Сърцето бие за хората“ (1959; разкази)
  • Свирепо настроение (1965; разкази)
  • „Суматоха“ (1967; пиеса)
  • „Януари“ (1975; пиеса)
  • „Кошници“ (1982; пиеса)

Други

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Йордан Радичков е известен привърженик на ПФК Славия
  • През 1972 Йордан Радичков е сценарист на новогодишната програма на телевизията. Лафовете му от това предаване:
„висим като паяци в неловко мълчание“,
„мамка му и прасе“,
„а какво да кажем ние с гайдите?“
влязоха трайно в речта на българина.
  1. jn20000604549 // Посетен на 30 август 2020 г.