Италианско психоаналитично общество: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Без в момента ->неясно кога, по-устойчива във времето версия
ъпдейт
Ред 27: Ред 27:
* Доменико Чанезе – 2001-2005
* Доменико Чанезе – 2001-2005
* Фернандо Риоло – 2005-2009
* Фернандо Риоло – 2005-2009
* Стефано Болонини – 2009-
* [[Стефано Болонини]] – 2009-2013
* Антонино Феро - 2013-2017
* Анна Мария Николо Корилиано - 2017-


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 19:39, 14 май 2021

Италианското психоаналитично общество (на италиански: Società Psicoanalitica Italiana) е най-старото италианско общество за психоанализа.

История

Основано е в Терамо през 1925 г. от италианския психиатър Марко Бианчини - асистент в Неаполитанския университет и директор на психиатричната болница на Терамо. През 1932 г. той премества седалището на обществото в Рим, а по-късно същата година с помощта на Едуардо Вайс основават вестника на общество Rivista di Psicoanalisi[1]. През 1936, ИПО става част от Международната психоаналитична асоциация (МПА)

След идването на фашизма на власт в Италия обществото е принудено да се разпусне през 1938 г., но отново се възстановява през 1946 г. Обществото започва да се развива интензивно през 50-те години благодарение на такива водещи фигури като Чезаре Мусати, Никола Пероти, Емилио Сервадио и Алесандра Томази ди Палма.

ИПО членуват над 600 членове, което го прави второто по големина общество в Европа[2].

Президенти

Източници

  1. La Rivista di Psicoanalisi è attualmente l'organo ufficiale della SPI, unitamente alla rivista Psiche. Rivista di cultura psicoanalitica.
  2. cfr. Chianese, D. Brevi note sulla Psicoanalisi e sulla Società Psicoanalitica Italiana [1] Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..

Външни препратки