Марко Бианчини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко Бианчини
лекар
Роден
Починал

Образование Падуански университет

Марко Леви Бианчини (на италиански: Marco Levi Bianchini) е италиански психиатър.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Марко Бианчини е роден през 1875 г. в еврейско семейство от град Ровиго. Започва да учи медицина в Падуа и след това става преподаващ асистент в психиатричната клиника в Ночера-Инферьоре. През 1924 г. се издига в главен лекар на психиатричната болница в Терамо. Преди това започва да води кореспонденция със Зигмунд Фройд и пре 1915 г. публикува "Пет лекции по психоанализа". След това издава "Сънят" (пак превод на Фройд) и Три есета по теория на сексуалността.

През 1921 г. започва да си сътрудничи с Едуардо Вайс, за разпространение на психоанализата. Година по-късно той става член на Виенското психоаналитично общество и основава през 1925 г. в Терамо Италианско психоаналитично общество, което изненадва Вайс. Фройд съветва Вайс да се заеме с това и да помогне на обществото. През 1932 г. седалището на обществото е преместено от Терамо в Рим, а Бианчини е направен почетен доживотен президент. С възхода на фашизма в Италия на Бианчини му е забранено да практикува и е принуден да подаде оставката си като главен лекар в Ночера. След войната има частна практика, но участва все по-малко в дейностите на обществото.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Levi Bianchini, Marco. (1995). Biolibido: Antologia di scritti psicoanalitici (1920-1936). Chieti, Italy: Métis.

Източници[редактиране | редактиране на кода]