Едуардо Вайс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуардо Вайс
Edoardo Weiss
италиански психоаналитик

Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Научна дейност
Област Психология
Едуардо Вайс в Общомедия

Едуардо Вайс (на италиански: Edoardo Weiss) е италиански лекар и психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1889 година в Триест, Австро-Унгария (днес Италия). След като изучава немски в гимназията, той постъпва през 1908 в медицинското училище във Виена. През октомври същата година посещава Фройд, чието есе върху „Градива“ е прочел преди това. Вайс страда от лек случай на агорафобия и иска да говори с Фройд за желанието си да практикува психоанализа. Фройд го изпраща да се види с Пол Федерн, с който Вайс започва терапия, която трае до 1911 г. Вайс е първият президент на Италианското психоаналитично общество и член на Виенското психоаналитично общество през 1913 г. и е истинският основател на психоаналитичното движение в Италия.

Умира на 14 декември 1970 година в Чикаго на 81-годишна възраст.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Su alcuni concetti psicologici fondamentali della psicoanalisi, Archivio Generale di Neurologia, Psichiatria e Psicoanalisi, 1923 – 1924
  • Psichiatria e psicanalisi, Quaderni di Psichiatria, 206 – 208, 1925.
  • Il simbolismo psicoanalitico, Teramo, Società Anonima Tipografica „La Fiorita“, 1926.
  • Elementi di psicoanalisi, prefazione di Sigmund Freud, Milano, U. Hoepli, 1931.
  • Agorafobia: isterismo d'angoscia, Roma, P. Cremonese, 1936.
  • Psychosomatic medicine: the clinical application of phsychopathology to general medical problems, coautore O. Spurgeon English, Philadelphia-London, W. B. Saunders, 1943.
  • Principles of psychodynamics, New York, 1950.
  • Paul Federn's scientific contributions: In commemoration, International Journal of Psycho-analysis, 283 – 290, 1951
  • The structure and dynamics of the human mind, New York, Grune & Stratton, 1960.
  • Agoraphobia in the light of ego psychology, New York, Grune & Stratton, 1964.
  • Sigmund Freud come consulente, prefazione di Emilio Servadio, Roma, Astrolabio, 1971.

Източници[редактиране | редактиране на кода]