Поема: Разлика между версии
Редакция без резюме |
форматиране: 10x кавички, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Поема''' (от старогръцки: poiéma) е епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е |
'''Поема''' (от старогръцки: poiéma) е епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е „повествование в стихове“. Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни представители на някоя обществена среда.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Богданов|first=Иван|title="Поема"|journal=Енциклопедичен речник на литературните термини.|volume=София: Петър Берон, 1993: 282}}</ref> |
||
Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. Като поема може да се окачестви и романът в стихове.<ref>{{Цитат книга|last=Тимофеев, Л. И. & Тураев, С. В., ред|title=Словарь литературоведческих терминов|year=Москва: Просвещение, 1974|pages=286}}</ref> |
Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. Като поема може да се окачестви и романът в стихове.<ref>{{Цитат книга|last=Тимофеев, Л. И. & Тураев, С. В., ред|title=Словарь литературоведческих терминов|year=Москва: Просвещение, 1974|pages=286}}</ref> |
||
Първоначално терминът |
Първоначално терминът „поема“ се е отнасял към произведения на митологическия, героическия или дидактическия епос.<ref>{{Цитат книга|last=Николюкин, А. Н., гл. ред|title=Литературная энциклопедия терминов и понятий|year=Москва: Интелвак, 2001|pages=781 – 782}}</ref> |
||
Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. |
Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. „Крали Марко намира брат си и сестра си“), хайдушка („Стоян и дружината му“), историческа („Погиването на цар Шишман“) и митическа („Лазар и Петкана“).<ref name=":0" /> |
||
Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от [[Христо Ботев]] и „Грамада“ от [[Иван Вазов]]).<ref name=":0" /> |
Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от [[Христо Ботев]] и „Грамада“ от [[Иван Вазов]]).<ref name=":0" /> |
||
== Употреба на термина в българския език == |
== Употреба на термина в българския език == |
||
Понеже поемата принадлежи към епоса, определението |
Понеже поемата принадлежи към епоса, определението „епическа поема“ представлява [[Тавтология (език)|тавтология]].<ref name=":0" /> |
||
Българското понятие |
Българското понятие „поема“ не е пълен синоним на английския термин „poem“. Английската дума означава „[[стихотворение]]“<ref>{{Цитат книга|last=Фаулър|first=Роджър|title=Речник на съвременните литературни термини|year=София: Наука и изкуство, 1993, с. 175}}</ref>, докато българският термин означава конкретен вид стихотворна творба (именно повествование в стихове). |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{мъниче|литература}} |
|||
{{нормативен контрол}} |
|||
[[Категория:Поеми| ]] |
[[Категория:Поеми| ]] |
||
Версия от 07:30, 26 септември 2021
Поема (от старогръцки: poiéma) е епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е „повествование в стихове“. Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни представители на някоя обществена среда.[1]
Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. Като поема може да се окачестви и романът в стихове.[2]
Първоначално терминът „поема“ се е отнасял към произведения на митологическия, героическия или дидактическия епос.[3]
Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. „Крали Марко намира брат си и сестра си“), хайдушка („Стоян и дружината му“), историческа („Погиването на цар Шишман“) и митическа („Лазар и Петкана“).[1]
Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от Христо Ботев и „Грамада“ от Иван Вазов).[1]
Употреба на термина в българския език
Понеже поемата принадлежи към епоса, определението „епическа поема“ представлява тавтология.[1]
Българското понятие „поема“ не е пълен синоним на английския термин „poem“. Английската дума означава „стихотворение“[4], докато българският термин означава конкретен вид стихотворна творба (именно повествование в стихове).
Източници
- ↑ а б в г Богданов, Иван. "Поема" // Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993: 282.
- ↑ Тимофеев, Л. И. & Тураев, С. В., ред. Словарь литературоведческих терминов. Москва: Просвещение, 1974. с. 286.
- ↑ Николюкин, А. Н., гл. ред. Литературная энциклопедия терминов и понятий. Москва: Интелвак, 2001. с. 781 – 782.
- ↑ Фаулър, Роджър. Речник на съвременните литературни термини. София: Наука и изкуство, 1993, с. 175.