Стеврек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Blue (беседа | приноси)
Допълва не на данни
Редакция без резюме
Ред 52: Ред 52:
Съборът на селото се провежда всяка година на [[24 май]].
Съборът на селото се провежда всяка година на [[24 май]].
<!-- == Личности == -->
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
<!-- == Литература =
Известни личности - Йонка Ангелова,Георги Николов Георгиев, Силвия Николова, Юлия Николова

== Други ==


<!-- === Кухня === -->
<!-- === Кухня === -->

Версия от 12:34, 12 септември 2007

Стеврек е село в Североизточна България. То се намира в община Антоново, Област Търговище. Преди това е било част от община Елена.

Шаблон:Село Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


География

Село Стеврек се намира на 35 километра североизточно от град Елена, на пътя за Камбурово и Омуртаг. Разположено е в тясна долина от двете страни на река Стара река и притока и Кара дере. Заобиколено е от високи гористи хълмове. Надморската му височина е около 400 метра.

История

Стеврек е старо селище. За това говорят останките от крепости и манастири в околностите му, отнасящи се към епохата на Второто българско царство. Има и останки от стар мост, според едни източници от римски или ранно византийски произход, според други градеж от турско време. На левия бряг на Стара река, недалеч от местността Бойлиската воденица има следи от старо селище. Това място се нарича "Църковището" и в него са разкрити основи на църква.

Предполага се, че наименованието му произхожда от гръцката дума "ставрос" - кръст. В селището на седмичния пазар били изнасяни за продан като сувенири кръстчета и други религиозни утвари, изработвани от гръцки майстори. Под наименованието Иставрек, селото се среща записано в турски регистри от 1430 година. Това навежда на мисълта произхода на наименованието да се търси от римо- византийското значение на тази дума - кръстовище.

Първоначалното му разположение не е било на сегашното място, тъй като селището е било опожарявано и завличано от реката. В 1891 г. се е състояло от 66 къщи, обитавани от смесено население - българи, турци и цигани. Българските заселници, дошли на мястото на изселилите се по време на Освободителната Руско- турска война 1877-1878 г. и след това турци, са от Кюстендилско. От 1892 г. превес в жителите на селото вземат циганите.

Религии

Църквата "Възнесение Господне" е строена 1920-1922 година.

Обществени институции

Българско училище се открива в 1880 г. Същото използва комбинираната обществена сграда в селото построена през 1885 г. и използвана за църква, община и училище. В 1923 г. се открива и първи прогимназиален клас. В 1952 г. е завършена новата училищна сграда.

От 1923 г. едновременно с българското училище съществува и турско училище - мечит. В 1959 г. двете училища се сливат в едно. В 1966 г. на мястото на старата джамия е изградено общежитие за учениците от района.

Местното читалище "Пробуда" е създадено на 18 март 1928 г. В 1970 г. е построен голям читалищен дом.

Културни и природни забележителности

Редовни събития

Съборът на селото се провежда всяка година на 24 май.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България