Севастократор

Севастократица Десислава, Боянска църква

Севастократор е византийска титла, използвана и в България по време на Второто българско царство.

Титлата е въведена от византийския император Алексий І Комнин за неговия по-голям брат Исак. Съставена е от думите "севаст" (гръцкия аналог на латинската титла "август") и "автократор" ("самодържец"). Първоначално е била втората по значение титла след тази на василевса-автократор (тоест царя-самодържец), а по-късно заела трето място, изместена от титлата "деспот".

Севастократорът носел корона с една дъга, а на облеклото му имало изобразени двуглави орли, за да се подчертае, че неговата титла е близка до владетелската. Титлата "севастократор" не се наследявала, а се давала от императора на негови близки роднини или на практически независими едри феодали.

• Калоян(севастократор)