Начертание (документ): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Начертанието е таен документ отнасящ се до политиката на княжество [[Сърбия]], написан от [[Илия Гарашанин ]]в 1844 г. година. |
Начертанието е таен документ отнасящ се до политиката на княжество [[Сърбия]], написан от [[Илия Гарашанин ]] в 1844 г. година. |
||
За да бъде според Гарашанин изградена независима сръбска южнославянска държава, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин с тъга признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са [[българи]]те, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатене на български книги в княжество [[Сърбия]], но със [[сръбска азбука]], както и обучаването на български свещеници. |
За да бъде според Гарашанин изградена независима сръбска южнославянска държава, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин с тъга признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са [[българи]]те, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатене на български книги в княжество [[Сърбия]], но със [[сръбска азбука]], както и обучаването на български свещеници. |
||
Версия от 11:58, 9 септември 2008
Начертанието е таен документ отнасящ се до политиката на княжество Сърбия, написан от Илия Гарашанин в 1844 г. година.
За да бъде според Гарашанин изградена независима сръбска южнославянска държава, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин с тъга признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатене на български книги в княжество Сърбия, но със сръбска азбука, както и обучаването на български свещеници.
Начертанието става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция на съседната Австро-Унгария. Когато в средата на 19 век книгата все пак става общественно одостояние, правителство във Виена реагира крайно отрицателно.
Начертанието е една от основните източници за великосръбската доктрина.