Черна мряна

Черната мряна, (на латински Barbus meridionalis petenyi, наричана също Балканска мряна) е риба от род Мрени на семейство Шаранови. Тя е една от най-вкусните риби. Обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля на горе, към по-бързите течения. Живее на стада. Обикновено в тях рибките са от едно люпило и за това на едно място по време на риболов се ловят риби с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото ѝ може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е тъмен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки.Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно. Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото є може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. Времето, в което най-добре се лови бяла и черна мряна, определено е есента. Сега, след като паднаха първите сериозни есенни дъждове, мрените се активизираха много и налитат на стръвта смело и безотговорно! Точно сега е времето, когато може да се налови добро количество едри черни мрени по всички реки, в които ги има. Най-големи удари при риболова на черна мряна традиционно се правят по реките Струма, Марица, Лом и т. н. В река Струма мрените са толкова много, че се ловят почти по цялото й протежение, без оглед на конкретното място. Разбира се, от голямо значение е мястото, на което се лови, да е с течение и по възможност с каменисто дъно. Белите мрени пък се ловят най-много по реките Искър, Огоста и Янтра. Най-често ловените екземпляри са по 700-800 г, но излизат и трофейни риби с тегло над 2 кг. Най-едрите пък се ловят по река Дунав на дънна въдица, заметната на качамак или на попово прасе. Шаблон:Животни-мъниче