Черноземни почви: Разлика между версии
м Робот Изтриване: zh:黑土 |
|||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Имат мощен [[хумус]]ен хоризонт, добре развит преходен, който преминава направо в почвообразуваща [[скала]]. Различават се 5 основни разновидности — ''карбонатни, типични, излужени, деградирани и тежки глинести черноземи''. |
Имат мощен [[хумус]]ен хоризонт, добре развит преходен, който преминава направо в почвообразуваща [[скала]]. Различават се 5 основни разновидности — ''карбонатни, типични, излужени, деградирани и тежки глинести черноземи''. |
||
hyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjuuuuuuuuuuuuuuu nqma da razbere6 z a tqh |
|||
== Излужени черноземи == |
|||
* Заемат ок. 11 млн. дка в по-южните и по-високите части на Дунавската равнина и почти цяла Добруджа. |
|||
* Имат мощен (80–100 см) тъмно оцветен хумусен хоризонт и преходен хоризонт с мощност 40–50 см. Карбонатите са измити на дълбочина след 60–80 см. |
|||
* Реакцията на почвения разтвор е неутрална; съдържанието на хумус е 3–4 %, като намалява в дълбочина; средно запасени са с подвижен фосфор и азот и добре запасени с калий. |
|||
* Имат по-тежък механичен състав от карбонатните черноземи, но имат и по-добра водозадържаща способност от тях. Излужените черноземи са почви с високо естествено плодородие и при правилна обработка при тях се получават най-високите добиви от полските култури у нас. |
|||
== Тежки глинести черноземи == |
== Тежки глинести черноземи == |
Версия от 07:36, 2 декември 2008
Черноземите са плодородни и обработваеми почви. В България те са разпространени в северната и част от юго-източна България граничат на север с Дунав, а на юг със сивите горски почви. Общата им площ в страната е около 23 млн. дка, от които около 85% са обработваеми.
Черноземните почви са образувани в условията на умерения климат, главно на тревиста степна растителност, с изключение на отделни места в Добруджа и в близост до сивите горски почви (на тези места — върху широколистни горски видове).
Имат мощен хумусен хоризонт, добре развит преходен, който преминава направо в почвообразуваща скала. Различават се 5 основни разновидности — карбонатни, типични, излужени, деградирани и тежки глинести черноземи.
hyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjuuuuuuuuuuuuuuu nqma da razbere6 z a tqh
Тежки глинести черноземи
- Разпространени са на площ от 1 млн. дка в Северозападна България и в Югоизточна Добруджа.
- Имат мощен хумусен хоризонт (60–70 см) и са разположени на места с високи подпочвени води.
- Съдържанието на хумус е високо (3–5 %), а на основните макроелементи — добро.
- Поради тежкия си механичен състав тези почви имат неблагоприятни водно-физични свойства — висока плътност, ниска порьозност, силно набъбват и се свиват, преовлажняват се и трудно изсъхват, което предполага закъсняване с пролетните практики. Имат високо естествено плодородие, което може да даде високи резултати, ако се спазват всички изисквания за работа върху тези почви.
Мерки за съхранение и подобряване на почвеното плодородие
Всички черноземни почви се отличават с високо естествено плодородие, за поддържането и повишаването на което следва да се прилагат следните мероприятия:
- правилно редуване на културите и оптимално азотно-фосфорно торене;
- обработката на почвата да става във физическа зрялост;
- прилагане на противоерозионни обработки на откритите равнинни и на наклонените терени;
- варуване на деградираните терени при вкисляване;
- дълбоко разрохкване, торене с органични торове и дрениране на тежките глинести черноземи.