Балто-фински езици: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
=== Морфология === |
=== Морфология === |
||
*Липса на граматически [[род]]. |
*Липса на граматически [[род]]. |
||
*Богата падежна система |
*Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици: |
||
{| class="prettytable" |
|||
|-bgcolor='#COFOFO' |
|||
!фински |
|||
!карелски |
|||
!вепски |
|||
!ижорски |
|||
!вотски |
|||
!естонски |
|||
!ливонски |
|||
|- |
|||
|15 || 12–13 || 17–18 || 13–14 || 14 || 14 || 8 |
|||
|} |
|||
''Сравнение на някои общи понятия'' |
|||
*Наличие на специални [[притежателни наставки]] (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във [[фински]]: ''kirja-ni'' (книгата ми), ''kirja-si'' (книгата ти), ''kirja-nsa'' (книгата му/и), ''kirja-mme'' (книгата ни), ''kirja-nne'' (книгата ви), ''kirja-nsa'' (книгата им). |
|||
*Наличие на специални [[каузативни]] глаголни наставки; сравнете финските глаголи ''tappaa'' (убивам) и ''tapattaa'' (поръчвам нечие убийство). |
|||
Версия от 20:43, 6 януари 2009
Балто-финските езици принадлежат към групата на угро-финските езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на Балтийско море и в района на Ладожското и Онежското езеро. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често срещаната цифра е седем: фински, карелски, вепски, ижорски, вотски, естонски и ливонски.[1] Някои съвременни източници[2] разграничават и въро (смятан също за диалект на естонския), меанкиели (смятан също за диалект на финския) и олонецко-карелски и людски (смятани за диалекти на карелския).
Вътрешна класификация
Балто-финските езици могат да бъдат разделени на две подгрупи:
- северна група: фински (+ меанкиели), карелски (+ олонецко-карелски и людски), ижорски и вепски;
- южна група: естонски (+ въро), вотски и ливонски.
Езиците от северната група са географски трудно разчленими. Подобно на южнославянските езици те се преливат един в друг като границата между всеки два съседни езика се състои от множество преходни диалекти.
Обща характеристика
Балто-финските езици са по-синтетични и по-аглутинативни от заобикалящите ги индоевропейски (германски, славянски и балтийски) езици. Степента на синтетичност и аглутинативност на отделните балто-фински езици е различна. Езиците от северната група са като цяло са по-синтетични и по-аглутинативни от езиците от южната група.
Фонетика и фонология
- Ударението е на първата сричка.
- Дължината на звуковете определя значението на думите; сравнете финските думи tuli (огън) tuuli (вятър) и tulli (митница).
- Гласните са с по-голяма честотност от съгласните. Във фински например на всеки 100 гласни се падат по 96 съгласни. За сравнение в руски на всеки 100 гласни се падат по 150 съгласни, а в немски на всеки 100 гласни по 177 съгласни.[3]
- Има много дифтонги. В естонския например се срещат следните дифтонги: iu, ei, ea, eo, äi, äe, äo, äu, öi, öe, öa, üi, õi, õe, õa, õu, ai, ae, ao, au, oi, oe, oa, ou, ui.
Морфология
- Липса на граматически род.
- Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици:
| фински | карелски | вепски | ижорски | вотски | естонски | ливонски |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 15 | 12–13 | 17–18 | 13–14 | 14 | 14 | 8 |
- Наличие на специални притежателни наставки (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във фински: kirja-ni (книгата ми), kirja-si (книгата ти), kirja-nsa (книгата му/и), kirja-mme (книгата ни), kirja-nne (книгата ви), kirja-nsa (книгата им).
- Наличие на специални каузативни глаголни наставки; сравнете финските глаголи tappaa (убивам) и tapattaa (поръчвам нечие убийство).
Източници
- ↑ Laanest, Arvo: Einführung in die ostseefinnischen Sprachen, Hamburg 1982.
- ↑ Salminen, Tapani: The Uralic Languages, 2003.
- ↑ Turunen, Aimo: The Balto-Finnic Languages // Denis Sinor (ed.), The Uralic Languages. Description, History and Foreign Influences, 1988.