Камен Калчев: Разлика между версии
м форматиране |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата=[[31 юли]] [[1914]] |
| роден-дата=[[31 юли]] [[1914]] |
||
| роден-място= |
| роден-място= [[Керека]], [[България]] |
||
| починал-дата=[[14 януари]] [[1988]] |
| починал-дата=[[14 януари]] [[1988]] |
||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
| починал-място=[[София]], [[България]] |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
'''Камен Калчев''' е български писател и общественик. |
'''Камен Калчев''' е български писател и общественик. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Камен Калчев (псевдоним на Петър Митев Калчев) е роден на 31 юли 1914 г. в |
Камен Калчев (псевдоним на Петър Митев Калчев) е роден на [[31 юли]] [[1914]] г. в село [[Керека]], [[Община Дряново]]. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”. |
||
След [[9 септември]] [[1944]] г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал. |
След [[9 септември]] [[1944]] г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал. |
Версия от 15:01, 14 януари 2009
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля, пишете на беседата. |
Камен Калчев | |
български писател и общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Камен Калчев е български писател и общественик.
Биография
Камен Калчев (псевдоним на Петър Митев Калчев) е роден на 31 юли 1914 г. в село Керека, Община Дряново. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”.
След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал.
Умира на 14 януари 1988 г. в София.
По-известни произведения
- Пътник от планината. Повест. (1938).
- Всемогъщият човек. Разкази.(1940).
- В края на лятото. Роман. (1945).
- Сребърният ключ. Разкази. (1947).
- Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).
- Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).
- На границата. Роман. (1953).
- Живите помнят. Роман. (1950).
- Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).
- Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).
- Влюбените птици. Повест. (1962).
- При извора на живота. Роман. (1962).
- Двама в новия град. Роман. (1964).
- През април. Роман. (1966).
- Софийски разкази. (1967).
- Как търсих бъдещето си. Спомени 1930-1950. Роман. (1970).
- Маски. Роман. (1971).
- Пренасянето на огъня. Роман. (1972).
- Лоши момчета. Повест. (1973).
- Огнено лято. Роман. (1973).
- Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).
- Огледалото. Роман. (1977).
- Градът на нашето страдание. Роман. (1980).
- Пробуждане. Роман. (1981).
- Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982).
- Песента на Мария. Роман. (1983).
- Третият. Роман. (1985).
- Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).
- Вечерни разкази. (1987).
Три от романите му имат автобиографичен характер:
- При извора на живота,
- Как търсих бъдещето си
- Градът на нашето страдание.
Източници
- Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов – Русе, 1984. 159 с.
- Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети.София, Български писател. 1984.
- Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.