Деепричастие: Разлика между версии
м Категория:Граматика |
кат |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Деепричастието е нелична глаголна форма, която въобще не е изменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а знаем, че наречието е неизменяема част на речта). |
Деепричастието е нелична глаголна форма, която въобще не е изменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а знаем, че наречието е неизменяема част на речта). |
||
Деепричастията се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I и II спр., както знаем, гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''. |
Деепричастията се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I и II спр., както знаем, гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''. |
||
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3 л. ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието ''-ше'' и прибавим наставка ''-йки'', ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред ''-йки'') ще бъде винаги ''е'' — и под ударение, и без ударение: ''летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки'', но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги ''-айки'' или ''-яйки'', и то без ударение: ''стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки''. |
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3 л. ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието ''-ше'' и прибавим наставка ''-йки'', ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред ''-йки'') ще бъде винаги ''е'' — и под ударение, и без ударение: ''летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки'', но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги ''-айки'' или ''-яйки'', и то без ударение: ''стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки''. |
||
[[Категория: |
[[Категория:Морфология (езикознание)]] |
Версия от 18:50, 15 юни 2009
Деепричастието е нелична глаголна форма, която въобще не е изменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а знаем, че наречието е неизменяема част на речта).
Деепричастията се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка -йки. Тъй като при глаголите от I и II спр., както знаем, гласната на основата на минало несвършено време е променливо я и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред -йки за първите две спрежения е винаги е.
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3 л. ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието -ше и прибавим наставка -йки, ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред -йки) ще бъде винаги е — и под ударение, и без ударение: летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки, но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги -айки или -яйки, и то без ударение: стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки.