Холография

Файл:Hologrammit.jpg

Холограма в музей

Файл:2 holograms.jpg

Две от първите холограми възстановени в бяла светлина направени от Денисюк

Холографията (от гръцки Όλος-holos — цял + γραφή-graphe — пиша) е науката, която се занимава със създаването на холограми – напредничава форма на изобразяване, която позволява записването и възпроизвеждането на триизмерни образи с помощта на лазер. Холографската техника може да бъде използвана и за съхраняване и обработка на информация.

Исторически бележки

Теорията на холографията е създадена през 1947 г. от унгарския учен Денис Габор и е случайно откритие, направено в хода на изследвания, провеждани с цел усъвършенстване на електронната микроскопия. В основата на откритието е методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината, отразена или преминала през обекта на изобразяване. Практически холографията се развива едва в началото на 60-те години, след създаването на лазерите, които са мощни източници на кохерентна светлина, необходима за получаване и възстановяване на холографските образи. Понастоящем се изработват и холограми, чиято информация се възстановява с помощта на бяла светлина. Те са конструирани за пръв път от Денисюк. Използват се и като осигурителни елементи на лични документи, кредитни карти и др. При възстановяване на записани холограми по метода на Денисюк с бяла светлина се наблюдава оцветяване на изображението в различни цветове, които не съвпадат с естествените цветове на обекта. Този факт се обяснява с различните условия на интерференция за различните дължини на вълната, от които е съставена бялата светлина.

Съществуват и цветни холограми. За тяхното записване се използва зелен, червен и син лазер, които създават три интерференчни картини върху холографската плака. За правилното възстановяване на цветни холограми се използват отново три лазера - син, зелен и червен, всеки от които възстановява съответната холограма за всеки основен цвят. Цветни холограми не могат да се възстановяват с бяла светлина.

Физически принцип

Основава се на явлението интерференция на светлината. Две светлинни вълни интерферират и върху фотографска плака се записва както амплитудата (интензитета) на получената след интерференцията светлина вълна, така и нейната фаза. След експонирането на фотографския материал той се проявява. За да можем да наблюдаваме образа на записания обект трябва да осветим отново плаката с един от лъчите - наречен опорен. Опорният лъч при записа не идва от предмета. От предмета се разсейва другият лъч - наречен предметен.

Съществуват и така наречените "фазови" холограми. При тях фотографската плака е напълно прозрачна. Записването води само до изменение на дебелината на фотографската плака в зависимост от интезитета на светлината по време на записването на холограмата. Изображението се възстановява от "дефазирането" на опорният лъч от точките с различна дебелина подобно на дифракционната решетка. Фазовите холограми се отличават с по-високо качество и яркост.