Владимир Полянов: Разлика между версии
Нова страница: {{Биография инфо | име = Владимир Полянов | портрет = dot.png | описание = български ... |
Редакция без резюме |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
]], [[]] |
|||
}} |
|||
Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923)и философия във Виена (1922); завършва Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939). Директор на Народния театър (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), в Младежкия театър (1947-1951), в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Един от основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб. |
Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923)и философия във Виена (1922); завършва Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939). Директор на Народния театър (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), в Младежкия театър (1947-1951), в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Един от основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб. |
||
Виден представител на българския експресионизъм, наричан от критиката "диаболизъм" - литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази "Смърт" (1922). За романа "Слънцето угаснало" (1928) комунистическата критика го обявява за "фашистки" (Т. Павлов). |
Виден представител на българския експресионизъм, наричан от критиката "диаболизъм" - литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази "Смърт" (1922). За романа "Слънцето угаснало" (1928) комунистическата критика го обявява за "фашистки" (Т. Павлов). |
||
Версия от 10:43, 5 януари 2010
| Владимир Полянов | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Владимир Полянов в Общомедия | |
Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923)и философия във Виена (1922); завършва Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939). Директор на Народния театър (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), в Младежкия театър (1947-1951), в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Един от основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб. Виден представител на българския експресионизъм, наричан от критиката "диаболизъм" - литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази "Смърт" (1922). За романа "Слънцето угаснало" (1928) комунистическата критика го обявява за "фашистки" (Т. Павлов).
Произведения
Смърт. Разкази. 1922. Комедия на куклите. Разкази. 1923. Момичето и тримата. Разкази. 1927. Рицари. Разкази. 1927. Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931). Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934). Слънцето угаснало. Роман. 1928 (1995). Четири разказа. 1928 (1933). Вик. Роман. (1933). Черните не стават бели. Роман. 1932. Звезди в прозореца. Разкази. 1935. Гладният вълк. Роман. 1936. Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962). Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937. От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948). Ероика. Драма. 1940. Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948. Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978. Хроника на узряването. Роман. 1979. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1988. Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989. Диаболични повести и разкази. 1990. Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и Кралица Маб, 1997.
Източници
Пиндиков, А. Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988. Аретов, Н. Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. - Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81. Аретов, Н. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. - Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53. Аретов, Н. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2.