Попинци

Попинци е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, Област Пазарджик.

Попинци
Попинци 42.420309, 24.278557 Попинци
Общи данни
Население	1563 души (15 март 2024 г.) 32,5 души/km²
Землище	48,046 km²
Надм. височина	343 m
Пощ. код	4528
Тел. код	03534
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	57580
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Панагюрище Желязко Гагов (независим политик; 2023)
Кметство    – кмет	Попинци Гено Галчев (Възраждане)

География

Село Попинци се намира в полите на Средна гора и е на около 20 км. от гр. Панагюрище. Разделя се от река Луда Яна. Едната част местните наричат "Чучура",а другата Селото.Село Попинци се слави като много гостоприемно.В района на селото се намира местността "Петелово".Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.

История

Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и за съжаление все още неизучен и непознат. Предполага се, че селището е попаднало под Османско робство през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман.

Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден - всички тези обичаи и традиции са живи и днес. През последните години се наложи още една нова традиция - от 1977 г. до сега на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна. Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище "Искра", създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди. В близост до историческата крепост "Градището" и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източно-православното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни.

По време на туското робство в селото не са замръквали турци.Има легенда, която разказва, че една нощ двама турчина решават да "погостуват" на едно семейство от Попинци.Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят:питка ,кокошка и куп други неща .Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката ,дъщерята и момчето, а бащата е на саята.Всичко до тук върви добре ,но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си.Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват.В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото -замазват го,след това слагат козяка.След това турците търсят своите събратя,но не ги намират.И от тогава турци не замръкват в селото.

Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на турското робство в крепостта Красен/днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, тя била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните реки на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда Яна!" От тогава реката носи това име

Обществени институции

• Читалище „Искра“

Основно училище "Отец Паисий" -средищно училище, в него учат деца от Попинци, Левски и Елшица.

Културни и природни забележителности

В село Попинци е запазен фолклорът.Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания. По известни попински песни са: "Прала Начка на реката" и "Бял се пелин" В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото в момента скача главоломно и златното селце привлече погледите на едри капиталисти.

Редовни събития

Традиционни за с.Попинци са кукерските фестивали (Джумал),провеждащи се всяка година, а през 3 години се провежда събор ,на който всеки път се събират кукерски състави от цялата страна.Избират се кукерски състави, който да са на 1,2,3 място и те получават награди.

Фестивалът се провежда от 1977 г. през три години. Организатори са Кматство Попинци и читалище “Искра” със съдействието на Община Панагюрище. Провежда се под патронажа на Кмета на община Панагюрище - Георги Гергинеков и се финансира от Община Панагюрище и други спонсори.

Целите на фестивала са съхраняване на традицията, популяризиране на маскарадните и кукерски игри и създаване на условия за непрекъснато взаимодействие между традицията и съвременността в тази област на националния фолклор.

Литература

• Светлана Паршикова, [[Кукерските празници Джумал и Въртяшка в с. Попинци, Панагюрс

Външни препратки

• Радио и телевизия в Попинци
• Злато и полезни изкопаеми (англ.)

Шаблон:Мъниче селища в Българияи Какво представляват цианидите? За какво се използват? Как въздействат върху околната среда? Какъв риск носят и има ли ползи от тях? Представяме ви отговорите на тези важни за всяко общество въпроси.

Какво представляват цианидите?

Като първо органично съединение на Земята, учените посочват именно цианида, от който след това са се развили останалите химични съставки на живите организми.

Цианиди са открити на много места в природата и в продукти, които ние използваме ежедневно, в това число и храни. Цианиди се произвеждат и от бактерии, гъби и водорасли. Съдържат се в цигарения дим, в газовете от ауспуха на автомобилите.

Цианидите са бързодействащи химични съединения, които могат да бъдат смъртоносни за хората и животните. Те са били изпозлвани като химическо оръжие за пръв път през Първата световна война. Съществуват различни химични форми на цианид.

Цианидът се образува, отделя и деградира по естествен път от хиляди животни, растения, насекоми, гъби и бактерии. Съществуват цианогенни растения, които могат да произвеждат и изпускат цианид при приемането им като храна и готвенето им. Поглъщането на такива растения може да причини смърт при животните и хронично натравяне при хората. Списъкът с растения, произвеждащи цианид, включва бадеми, кайсии, бамбук, бобови кълнове, маниока, кашу, череши, леща, маслини, картофи, сорго и соеви семена. Най-известните случаи на натравяне на хора от естествен природен източник, са от приема на такова цианогенно растение и по-специално маниока. Хиляди хора, живеещи в екваториалните части на света, където това растение вирее, са се натравяли именно от маниока. При неправилно приготвяне на маниока може да се отдели цианид в токсични размери, което да причини хронична парализа на крайниците, особено сред младите хора. В държавите в Африка са документирани няколко хиляди случая на болестта Конзо, резултат от именно такова натравяне.

За какво се използват цианидите?

В миналото цианидите са били прилагани като химическо оръжие. Днес се използват в пестициди, фунгициди, производство на пластмаси, добив на метали, производство на бои и лекарства. Някои промишлени процеси при производство на желязо и стомана водят до непреднамерено образуване на цианиди. Дори и при хлорирането на питейната вода е възможно (в малки количества) да се образува цианидно съединение.

Цианидите са основният реагент, използван при добива на злато. Над 90% от световното злато се произвежда по този метод. От 2000-та г. насам в света работят около 875 предприятия за добив на злато и сребро чрез цианиди, 400, от които са големи производители.

Златото, както и другите ценни метали, притежава свойството да не се разтваря във вода. За да се извлече, е необходим комплексообразувател, като натриевия цианид, който да свърже частиците злато в разтвора. Съществуват и други алтернативи на натриевия цианид за извличане на злато, като хлориди, бромиди, тиоуреа и тиосулфат. Те обаче имат някои недостатъци по отношение на технологията. Единият е, че се увеличава риска от аварии, а другият е, че тези съединения образуват по-нестабилни комплекси и в резултат са необходими много по-агресивни условия, за да се извлече металът. Тези недостатъци са основната причина да се предпочитат цианидите за извличане на злато още от 1887 година, когато процесът за пръв път е приложен в практиката.

Около 1,4млн. тона цианид се произвеждат годишно в света, като само 13% от това количество се използва за добив на злато. Останалите 87% се изразходват за производство на пластмаси, лепила, противопожарни средства, козметика, лекарства, храни и като противозаледяващо средство при зимната обработка на пътищата.

Кога хората са изложени на цианиди?

Много често хората са изложени на ниски нива цианиди във всекидневния живот най-вече чрез храната и тютюнопушенето или други източници. Поемането на цианиди чрез храна и вода в по-големи количества, може да доведе до неприятни здравословни ефекти, но най-опасно за здравето е вдишването на цианиден газ. Експозиция на цианиди обикновено се документира при инциденти в предприятия за обработване на метал или терористични/военни действия.

Как ни влияят цианидите ?

В случай, че хора биват в непосредствена близост до експозиция на цианиди, съединенията бързо навлизат в кръвоносната система. Организмът се отнася различно, когато в него постъпи малко или голямо количество цианид. В малки дози цианидите се свързват с други химикали в организма и образуват витамин Б12, който спомага за здравословното съществуване на нервната система и червените кръвни клетки. Когато цианидът е в големи дози, способността ни да го преобразуваме в тиоцианид е затруднена. Големите дози цианид пречат на клетките да свързват кислорода и следователно тези клетки умират. Сърцето, дихателната система и централната нервна система са най-податливи на действието на цианидите.

Как се управляват цианидите, за да не се допускат аварии?

За предотвратяване на риска от аварии е приет “Международен код за управление на производството, транспорта и употребата на цианиди”. Това е доброволна програма за минната индустрия, която насърчава отговорното управление на цианиди при добива на злато, опазването на човешкото здраве и намаляване на потенциала за въздействие върху околната среда. Компаниите, подписали международното споразумение, подлежат на постоянни проверки дали спазват изискванията за безопасна работа с цианиди, от независими контролни органи. Единствената българска компания подписала споразумението е “Челопеч Майнинг” ЕАД. За съжаление, въпреки приетите от нея високи международни стандарти за управление на цианидите, тя събира най-много негативи за желанието си да използва цианиди, от незапознати детайлно с дейността им лица.

Каква е реалната опасност от цианидите?

Въпреки че потенциалното излагане на работниците на въздействието на цианиди в минната индустрия е сравнително високо, през изминалия век (в цял свят) е имало по-малко от дузина нещастни случаи в тази област. Това означава по един смъртен случай на всеки 20 години. За сравнение можем да отбележим, че всяка година в световен мащаб в добивната индустрия, се отбелязват около 15 000 смъртни случая на работното място. При една количествена оценка на риска от фатален край, в резултат на излагане на цианидно въздействие в минната индустрия, резултатът би бил в графа "незначителен". Този брой смъртни случаи годишно може да се сравни с нивата на смъртност от ХИВ/СПИН - 2,9 милиона души; при катастрофи - 1.2. милиона; от малария - 1.1. милиона. Към тях прибавяме няколко хиляди души годишно, починали при природни бедствия като земетресения, тропически бури и наводнения.

В САЩ, където се води подробна статистика, броят на смъртните случаи в резултат на излагане на цианиди, обикновено варира от нула до два или три случая годишно. Причините за тях най-често са битови злополуки или самоубийства.

Смъртните случаи поради невнимание и в резултат на излагане на цианид в работни или домашни условия, са много редки и хиляди пъти по-малко в сравнение с тези, в резултат на нелепи случаи като пътен инцидент, удавяне или просто лошо падане. Рискът от смърт, в резултат на излагане на цианиди в добивната промишленост, е по-малък от този при пътен инцидент с колело в Пекин, удар от гръм във Флорида, стъпкване от слон в Кения или жертва на крокодил в Австралия.

Най-сериозната опасност, която цианидите могат да причинят на населението е резултат от изгорели автомобилни газове и тютюнопушене. Основната част от цианидите и техните съединения, които попадат в повърхностните води идват от отпадъчните води на пречиствателните станции и от железния цианид, използван като противоспичащ агент в препаратите за зимна обработка на пътищата.