Бачковски манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне: sv:Bachkovoklostret
м координати
Ред 63: Ред 63:
{{Ставропигиални манастири на Българска православна църква}}
{{Ставропигиални манастири на Българска православна църква}}


{{coord|41|56|32|N|24|50|59|E|display=title}}

[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
[[Категория:100 национални туристически обекта]]
[[Категория:100 национални туристически обекта]]

Версия от 11:01, 27 юли 2010

Шаблон:Манастир инфо

Изглед на вътрешния двор

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България.

История и обща информация

Стенопис на цар Иван Александър от 14 век в притвора на костницата

Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий, които са грузинци.[1]Само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по времето на Втората българска държава, за което свиделства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от XI век). Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук патриархът и неговите ученици развиват активна религиозна и книжовна дейност. Св. Евтимий умира около 1404 г.

Въпреки че Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е в началото на XVII век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а катедралната църква „Успение Богородично“ е завършена през 1604 г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богородица Умиление (1310 г.), за която се смята, че е чудотворна.

Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма — „Св. Архангели“ (от XIII-XIV в.), който се намира в северния двор до главната църква, и „Св. Никола“, строена в периода 1834–1837 г. Църквата „Св. Никола“, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г., дело на известния художник Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети и образци на златарското изкуство от различни периоди.

Култура и туризъм

Черквата на манастира

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, работно време 08:00-17:00 ч., има печат на БТС.

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите — редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.

Бележки

  1. ↑ Думата има вероизповеден смисъл. Двамата братя са били православни арменци (халкедонити). Такива арменци са били наричани “гърци”, а понякога - “грузинци”.

Източници

  • www.bulgarianmonastery.com
  • Anna Comnena. „ The Alexiad“, Translated by E.R.A. Sewter, Pengium Books Ltd., London, 1969, (reprinted in 2003), Pp. 560 (онлайн: [1])
  • Бакалова, Е. Бачковската костница. С., Български художник, 1977, 246 с.
  • Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и комментарий. Ереван, 1978, 249 с.
  • Ломоури, Н. Ю. К истории грузинского Петрицонского монастыря Бачковский монастырь в Болгарии). Тбилиси, Мецниереба, 1981.
  • Богданов, Ив. Гробът на патриарх Евтимий — национална светиня. С., 1987.
  • Кисьов, С. Бачковски манастир. С., 1983; 2 изд. С., 1990, 125 с.
  • Чавръков, Г. Български манастири. История, култура, изкуство. С., 2000.
  • Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. С., 2005.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Бачковски манастир

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бачковски_манастир&oldid=3361473“.