Изомерия: Разлика между версии
м Робот Добавяне: be:Ізамерыя |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Обработка|форматиране}} |
{{Обработка|форматиране}} |
||
'''Изомери''' са съединения с еднакъв качествен |
'''Изомери''' са съединения с еднакъв качествен и количествен състав,но с различен строеж. Тези съединения имат различни свойства едно спрямо друго. Явлението е открито от [[Берцелиус]]. На основата на структрурната теория (1860), Ал. [[Бутлеров]] изяснява това дълго неразгадано явление при изомерните бутани. Първото експериментално доказателство за изомерията е осъществено от Фридрих [[Вьолер]] през 20-те години на 19. век (превръщане на амониев изоцианат в [[карбамид]]). |
||
Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери: |
Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери: |
Версия от 13:15, 16 октомври 2010
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Изомери са съединения с еднакъв качествен и количествен състав,но с различен строеж. Тези съединения имат различни свойства едно спрямо друго. Явлението е открито от Берцелиус. На основата на структрурната теория (1860), Ал. Бутлеров изяснява това дълго неразгадано явление при изомерните бутани. Първото експериментално доказателство за изомерията е осъществено от Фридрих Вьолер през 20-те години на 19. век (превръщане на амониев изоцианат в карбамид).
Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери: СЪЕДИНЕНИЯ С ЕДНАКВА МОЛЕКУЛНА ФОРМУЛА, НО С РАЗЛИЧНА СТРУКТУРА, СА СТРУКТУРНИ ИЗОМЕРИ.
Ако изомерите са с различна конституция, те са конституционни изомери. Марковников (1865 г.), изхождайки от структурната теория, доразвива идеята, че атомите вътре в молекулите взаимно си влияят. Това влияние е най-силно между непосредствено свързаните атоми. Например: водата реагира с натрий, метанът не реагира. Причината е различното влияние на кислорода и въглерода върху водородните атоми, свързани с тях. Този пример показва, че водородният атом загубва своята индивидуалност и се отнася по различен начин в двете молекули, където той е част от две качествено различни частици (молекули). Дейба тъпата химия...който я е измислил бял ден да не видии!
Този и много други примери потвърждават основния извод на структурната теория, че: СВОЙСТВАТА НА ОРГАНИЧНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ ЗАВИСЯТ НЕ САМО ОТ СЪСТАВА ИМ, НО И ОТ ТЯХНАТА СТРУКТУРА.
Към края на 19. век Ван'т Хоф и Льобел обръщат целенасочено вниманието си към пространствената структура на молекулите, формулират идеята за тетраедричната координация на 4-валентния въглерод и дават обяснение за явлението оптична изомерия (енантиомери) - асиметрични молекули, които помежду си се отнасят както предмет и огледалния му образ (хиралност). Всички физични свойства на тези изомери са еднакви, с изключение на посоката на въртене на плоскополяризираната светлина.
Видове изомерия
От съвременна гледна точка изомерията на органичните съединения бива: — конституционна - изомерните молекули имат еднакъв количествен състав (конституция), но различен ред на свързване на атомите — конфигурационна - поредността на свързване на атомите е еднаква, но в триизмерното пространство молекулите се различават помежду си. Бива: а. оптична (енантиомерия) - отнасят както предмет и огледалния му образ (различават се по конфигурацията на един асиметричен С-атом) б. геометрична (диастереомерия) - не се отнасят както предмет и огледалния му образ, различават се по взаимното положение на заместителите спрямо двойна връзка или пръстен (cis-trans, Е-Z-диастереомерия); комбинацията от конфигурациите на повече от 1 асиметричен С-атом(сигма-диастереомерия). — конформационна - изомерните молекули (конформери) се различават единствено по завъртане на някои молекулни фрагменти около проста връзка и лесно преминават от един в друг (циклохексан: стол-вана).
При неорганичните съединения поради голямото разнообразие от елементи, координационни числа и др. възможностите за изомерия са по-широки (изомерия при комплексни съединения)