Изомерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изомери са съединения с еднаква молекулна формула, но с различен ред в свързването на въглеродната верига. Тези съединения имат различни свойства едно спрямо друго. Явлението е открито от Берцелиус. На основата на структрурната теория (1860), Ал. Бутлеров изяснява това дълго неразгадано явление при изомерните бутани. Първото експериментално доказателство за изомерията е осъществено от Фридрих Вьолер през 20-те години на 19. век (превръщане на амониев изоцианат в карбамид).

Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери: Съединения с еднаква молекулна формула, но с различна структура, са структурни изомери.

Ако изомерите са с различна конституция, те са конституционни изомери. Марковников (1865 г.), изхождайки от структурната теория, доразвива идеята, че атомите вътре в молекулите взаимно си влияят. Това влияние е най-силно между непосредствено свързаните атоми. Например: водата реагира с натрий, метанът не реагира. Причината е различното влияние на кислорода и въглерода върху водородните атоми, свързани с тях. Този пример показва, че водородният атом загубва своята индивидуалност и се отнася по различен начин в двете молекули, където той е част от две качествено различни частици (молекули).

Този и много други примери потвърждават основния извод на структурната теория, че: Свойствата на органичните съединения зависят не само от състава им, но и от тяхната структура.

Към края на XIX век Ван'т Хоф и Льобел обръщат целенасочено вниманието си към пространствената структура на молекулите, формулират идеята за тетраедричната координация на 4-валентния въглерод и дават обяснение за явлението оптична изомерия (енантиомери) - асиметрични молекули, които помежду си се отнасят както предмет и огледалния му образ (хиралност). Всички физични свойства на тези изомери са еднакви, с изключение на посоката на въртене на плоскополяризираната светлина.

Видове изомерия[редактиране | редактиране на кода]

От съвременна гледна точка изомерията на органичните съединения бива:

Позиционна изомерия[редактиране | редактиране на кода]

Тя се определя от разположението на връзки­те и функционалните групи спрямо различните въглеродни атоми от веригата.[1]

Метамерия[редактиране | редактиране на кода]

Това е изомерия, при която различни въглеводородни групи са свързани с ед­накви многовалентни хетероатоми (O,N). Например метамери са CH3–CH2–О–CH2–CH3 (диетилов етер) и CH3–O–CH2–CH2–CH3 метилпропилов етер

или CH–CH3–NH–CH2–CH3 (диетиламин) и CH–CH3–NH–CH2–CH2–CH3 (метилпропиламин).[1]

Конституционна[редактиране | редактиране на кода]

Изомерните молекули имат еднакъв количествен състав (конституция), но различен ред на свързване на атомите

Конфигурационна[редактиране | редактиране на кода]

Поредността на свързване на атомите е еднаква, но в триизмерното пространство молекулите се различават помежду си. Бива:

  • оптична (енантиомерия) - отнасят както предмет и огледалния му образ (различават се по конфигурацията на един асиметричен въглероден атом)
  • б. геометрична (диастереомерия) - не се отнасят както предмет и огледалния му образ, различават се по взаимното положение на заместителите спрямо двойна връзка или пръстен (cis-trans, Е-Z-диастереомерия); комбинацията от конфигурациите на повече от 1 асиметричен С-атом(сигма-диастереомерия).
  • конформационна - изомерните молекули (конформери) се различават единствено по завъртане на някои молекулни фрагменти около проста връзка и лесно преминават от един в друг (циклохексан: стол-вана).

При неорганичните съединения поради голямото разнообразие от елементи, координационни числа и др. възможностите за изомерия са по-големи.

  1. а б М. Николов и др. – Учебник по Химия за студенти по медицина и стоматология – Трето издание – АРСО София 2012 – ISBN: 978-954-8967-26-Х