Циклохексан
| Циклохексан | |
|---|---|
| Свойства | |
| Формула | C₆H₁₂ |
| Моларна маса | 84,09 g/mol[1] |
| Плътност | 0,78 g/cm³ (20 °C)[2] |
| Точка на топене | 7 °C |
| Точка на кипене | 81 °C |
| Парно налягане | 10 400 Pa (20 °C) |
| Опасности | |
| H-фрази | H225, H304, H315, H336, H410[3] |
| P-фрази | P210, P240, P273, P301+P330+P331, P302+P352, P403+P233[3] |
| NFPA 704 |  3
1
0
|
| Точка на запалване | −18 °C |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 110-82-7 |
| PubChem | 8078 |
| ChemSpider | 7787 |
| KEGG | C11249 |
| ChEBI | 29005 |
| ChEMBL | CHEMBL15980 |
| RTECS | GU6300000 |
| SMILES | C1CCCCC1 |
| InChI | InChI=1S/C6H12/c1-2-4-6-5-3-1/h1-6H2 |
| InChI ключ | XDTMQSROBMDMFD-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 48K5MKG32S |
| Gmelin | 1662 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Циклохексан в Общомедия | |
Циклохексанът е органично съединение от класа на циклоалканите.
Получаване[редактиране | редактиране на кода]
Получава се при хидриране на бензен в течна фаза при температура 150 – 250 °C и налягане 1 – 2,5 МПа (добив 99 %), а също при ректификация на нефтопродукти. Друг начин за получаване е чрез реакция на Кижнер от етилциклобутан под действие на катализатор AlCl3.[4]
Използване[редактиране | редактиране на кода]
Суровина за получаване на капролактам, адипинова киселина и циклохексанон; разтворител на етерични масла, восъци, лакове, бои, екстракционен агент във фармацевтическата промишленост.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ CYCLOHEXANE. PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ www.cdc.gov.
- ↑ а б Cyclohexane. Посетен на 15 октомври 2020 г. ZVG номер: 13790. Дата: 2016 г. (на английски)
- ↑ Петров, Галин. Органична химия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2382-2. с. 212 – 229.
Тази статия, свързана с органична химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.