Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
'''Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“''' или '''Паметник „Плевенската епопея“''' (разг. Плевенската панорама) е музей, построен в чест на 100-годишнината от [[Освобождението]] на [[България]] от [[Османска власт]]. Той е включен в [[Стоте национални туристически обекта]]. Изграден е в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък, където по време на третата атака от [[Обсадата на Плевен]] се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души. |
'''Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“''' или '''Паметник „Плевенската епопея“''' (разг. Плевенската панорама) е музей, построен в чест на 100-годишнината от [[Освобождението]] на [[България]] от [[Османска власт]]. Той е включен в [[Стоте национални туристически обекта]]. Изграден е в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък, където по време на третата атака от [[Обсадата на Плевен]] се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души. |
||
Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху четири щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които |
Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху четири щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизират трите атаки срещу Плевен, а четвъртият пръстен — декоративно-пластичен фриз — символизира блокадата на Плевен. |
||
Туристите могат да се изкачат по асансьори на две зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения. |
Туристите могат да се изкачат по асансьори на две зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения. |
||
== Източници == |
|||
* [http://purebulgaria.com/bg_version/cities.php?city_id=126 Плевенската епопея] |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 21:11, 26 ноември 2010
| Плевенската епопея | |
 Сградата на музея | |
| Местоположение | Плевен |
|---|---|
| Тематика | История на България |
| Основан | 1977 г. |
| Работно време | |
| Лятно работно време | април – октомври 09.00 – 17.00 ч. (почивни дни: 24 май) |
| Зимно работно време | ноември – март 09.00 – 17.00 ч. (почивни дни: 1 януари, 3 март, 24 и 25 декември) |
| Телефон | (064) 34 352 |
| Сайт | http://panorama-pleven.com/ |
 Местоположение в Плевен | |
| Плевенската епопея в Общомедия | |
Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ или Паметник „Плевенската епопея“ (разг. Плевенската панорама) е музей, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от Османска власт. Той е включен в Стоте национални туристически обекта. Изграден е в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък, където по време на третата атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души.
Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху четири щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизират трите атаки срещу Плевен, а четвъртият пръстен — декоративно-пластичен фриз — символизира блокадата на Плевен.
Туристите могат да се изкачат по асансьори на две зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения.
