Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| снимка = Pleven-Panorama-outside.JPG |
| снимка = Pleven-Panorama-outside.JPG |
||
| описание = Сградата на музея |
| описание = Сградата на музея |
||
| място = [[Плевен]] |
| място = [[Плевен]], [[България]] |
||
| тематика = [[История на България]] |
| тематика = [[История на България]] |
||
| основан = 1977 г. |
| основан = 1977 г. |
Версия от 15:05, 27 ноември 2010
Плевенската епопея | |
Сградата на музея | |
Местоположение | Плевен, България |
---|---|
Тематика | История на България |
Основан | 1977 г. |
Работно време | |
Лятно работно време | април – октомври 09.00 – 17.00 ч. (почивни дни: 24 май) |
Зимно работно време | ноември – март 09.00 – 17.00 ч. (почивни дни: 1 януари, 3 март, 24 и 25 декември) |
Телефон | (064) 34 352 |
Сайт | http://panorama-pleven.com/ |
Местоположение в Плевен | |
Плевенската епопея в Общомедия |
Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ или Паметник „Плевенската епопея“ (разг. Плевенската панорама) е музей, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от Османска власт. Той е включен в Стоте национални туристически обекта. Изграден е в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък, където по време на третата атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души.
Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху четири щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизират трите атаки срещу Плевен, а четвъртият пръстен — декоративно-пластичен фриз — символизира блокадата на Плевен.
Туристите могат да се изкачат по асансьори на две зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения.